5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 26.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело 4251/2019 година, по описа на ВКС, Трето г.о.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№15292/07.8.2019 г., подадена от М. Д. Д. против въззивно определение №2489/23.7.2019 г. по ч.гр.д.№2467/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, 14 граждански състав, с което е потвърдено определение №6293/13.3.2018 г. по гр.д.№1202/2015 г. по описа на Софийския градски съд, I-24 състав, с което на частния касационен жалбоподател в настоящото производство е върната искова молба, вх.№10250/28.01.2015 г. срещу Прокуратура на Република България и производството по делото е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че „Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е била исковата молба на М. Д. Д. против Прокуратура на РБ и Софийски районен съд осъдителни искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В обстоятелствената част на исковата молба, първоначално предявена пред АССГ са изложени като правопораждащи материалното право на ищеца факти във връзка с повдигнато му обвинение от СРП, постановена осъдителна присъда от СРС, която била отменена при инстанционен контрол и вместо нея постановена оправдателна присъда, с която е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. С посочените факти твърди, че се обосновава легитимацията на двамата ответници да отговарят за причинените му вреди /имуществени и неимуществени/, търпени в резултат на наказателната репресия. Твърди влошаване на здравето си в причинна връзка с преживения стрес от наказателното производство, за чието репариране претендира 500000 лв. – частичен иск при цялостна искова претенция от 3500000 лева. Посочва, че за лечение е необходима усилена храна и лекарства, а в резултат на разгласяване на обвинението търпял вреди, изразяващи се в загуба на клиенти, които имуществени вреди оценява на стойност от 15000лв- частичен иск от цялостна претенция в размер на 500000лв за усилена храна и 500000 лв.- частичен иск при цялостна искова претенция от 3000000 лв. за подронване на доброто му име, в резултат на което търпял финансови загуби.
С разпореждане от 06.01.2015г исковата молба е оставена без движение с указания за уточнение от кои точно действия или бездействия, респ. незаконосъобразни актове на ответниците произтичат вредите. След уточнителна молба АССГ с определение от 27.01.2015г. е приел, че предявените искове са подсъдни на гражданските съдилища и делото е изпратено по компетентност на СГС.
С разпореждане от 08.01.2019г съставът на СГС е констатирал нередовности на исковата молба и дал подробни указания за уточнение по вид и стойност на описаните имуществени вреди, като се конкретизира какви точно месечно са разходите за усилена храна, за какъв период и за кое от заболяванията има предписание; месечно разходите за медикаменти, за кои заболявания и периода, за който се претендират; както и да уточни дали отговорността на двамата ответници е разделна или солидарна, основанието от което произтича солидарната отговорност, евентуално при разделна отговорност в какъв размер претендира обезщетение от всеки от ответниците. Вместо да направи уточнение в съответствие с конкретните и достатъчно ясни указания на съда, ищецът с уточнителна молба от 17.01.2019г. е изтъкнал наред с посочените за търпени вреди и други за спад на дейността на консултантска фирма, а по отношение на усилената храна и лекарства е посочил само размер месечно без да изтъкне конкретни обстоятелства за необходимостта от техния прием във връзка с конкретни заболявания и периода, за който се отнасят.
Въпреки, че указанията в разпореждане от 08.01.2019г не са били изпълнени, съставът на СГС е предоставил нова възможност на ищеца с разпореждане от 18.01.2019г, като с оглед на неясните обстоятелства във връзка с претендираните имуществени вреди от загуба на клиенти, да направи уточнения в какво се изразяват тези пропуснати ползи, от коя фирма и за какъв период; както детайлно и много по–подробно е възпроизвел предходните си указания за уточнение на претендираните под формата на загуби вреди от направени разходи за усилена храна и медикаменти, включително отново дал указания да се уточни как се търси отговорност от двамата ответници. Ищецът е подал нова уточнителна молба от 30.01.2019г., в която вместо конкретни уточнения на претенциите си по пунктове съгласно подробните указания в разпореждането, е пресъздал по съдържание предходната си молба.
Поради това с обжалваното определение от 13.03.2019г. съставът на съда е приложил санкцията по чл.129, ал.3 ГПК, като изложил подробни мотиви кои от указанията за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност не са изпълнени. Правилно първоинстанционният съд при така изтъкнатите неясни и различни обстоятелства е дал няколко поредни пъти указания за уточнение на претендираните имуществени вреди като пропуснати ползи – от кои фирми и във връзка с какъв договор са възникнали, което ищецът не е сторил в уточнителните молби. Наред с посоченото не са изпълнени указанията за конкретизиране вида на медикаментите и предписания хранителен режим, периода за който се претендират, нито с оглед на посочената за първи път разделна отговорност на ответниците, е конкретизиран размера на вредите, който се претендира от всеки от тях. От посоченото следва, че санкцията по чл. 129, ал.3 ГПК правилно е приложена спрямо заявените претенции за вреди, тъй като исковата молба не приведена в съответствие с изискванията на чл.127 ГПК, независимо от допълнително предоставените за целта възможности и подробните и достатъчно ясни указания на съда.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване като се сочи, че определението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и от значение за точното прилагане на закона. Моли се за уважаване на частната жалба.
Като основания за допускане на въззивното определение се сочат чл.280, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по нея съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по нея съдът взе предвид следното:
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не представлява дори опит за поставяне на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
По въпроса за наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК, обжалваното определение също не следва до бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. В основанието по чл.280, ал.2 ГПК ( ЗИДГПК – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“ (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само посочването на обстоятелството, че за нарушени правилата на формалната логика, без да се посочи в какво точно се изразява това, не дава основание на съда да приеме, че е налице основание за допускане на въззивното определение за касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2489/23.7.2019 г. по ч.гр.д.№2467/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, 14 граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: