О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София 15.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 5102/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ж. Я. в качеството му на пълномощник на А. Л. Н. против определение № 386/10.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4036/2016 по описа на ВКС, III г.о., с което частната му жалба с вх. № 4937/25.07.2016 г. против определение № 452/19.07.2016 г. по ч.гр.д. № 349/2016 г. по описа на Апелативен съд- Варна е оставена без разглеждане.
В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна, като съдът се произнесе по същество на подадената жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – [фирма], в който са изложени съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане жалбата на А. Л. Н. срещу определение № 452/19.07.2016 г. по ч.гр.д. № 349/2016 г. по описа на АС-Варна, като е приел, че е изчерпан процесуалният ред за обжалване. Посочено е, че АС-Варна се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на ОС-Варна, постановено по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК, за което е предвиден двуинстанционен контрол. Съдът е мотивирал разрешението си като се е позовал на разясненията, съдържащи се в т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, тълкувал е разпоредбата на чл. 407, ал. 3 вр. чл. 406, ал. 2 ГПК, взел е предвид и цитирана съдебна практика на ВКС. Направен е извод, че съгласно нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на АС-Варна е изчерпан процесуалният ред.
Обжалваното определение на ВКС, ІII г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено, но поради други съображения. С определение № 1095/26.04.2016 г. по в.гр.д. № 3344/2012 г.на ОС-Варна е постановено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на [фирма]. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба с вх. № 13610/11.05.2016 г., която на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК/в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./ е разгледана от Апелативен съд – Варна и е постановено определение № 452/19.07.2016 г. по в.ч.гр.д. 349/2016 г., обжалвано пред Върховния касационен съд, който се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство – определение № 386/10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4036/2016 г., с което частната касационна жалба е оставена без разглеждане. Настоящият състав намира, че подадената частна жалба с вх. № 4937/25.07.2016 г. по описа на АС-Варна правилно е оставена без разглеждане, тъй като е процесуално недопустима, но на основание чл. чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК/в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./.
Пред Върховния касационен съд е обжалвано определение на апелативен съд, което е постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, в случая инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението по чл. 245, ал. 3 ГПК на въззивния съд и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.Поради това и подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Съобразно гореизложеното обжалваното определение като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 386/10.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4036/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІII г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: