3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4622/2018 год.
Производството е по чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 5213/07.06.2019 г., подадена от Л. Л. К., чрез адв. С. А. и адв. С. Ц., е поискано допълване на постановеното по настоящото дело определение № 463/27.05.2019 г. ,в частта за разноските. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба, подадена от насрещната страна „Новател“ ЕООД.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от „Новател“ ЕООД, подаден чрез адв. М. П., в който се поддържа, че с оглед изхода по делото не са налице основания за присъждане на разноски. Евентуално се прави възражение на прекомерност на претендирания хонорар.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Л. Л. К., подадена чрез адв. Ст. А. и адв. С. Ц. и по касационна жалба на „Новател“ ЕООД, подадена чрез адв. М. П., против въззивно решение № 4706/12.07.2018 г. по възз.гр.д. № 2405/2018 г. по описа на Софийски градски съд..
Касационната жалба на Л. Л. В. е подадена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 195509/17.08.2017 г. по гр.д. № 23064/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете му против „Новател“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 98/29.02.2016 г. на управителя на „Новател“ ЕООД, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор ИТ развитие“, за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнение за периода от 29.02.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на 27 000 лв., както и исковете по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСРОЗ за сумата 64 224 лв. – TCV бонус по чл. 2.2. и чл.2.3. от Анекс № 3/12.02.20155 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г. за 2016 г. за осигуряване сключването на договор от 15.05.2016 г. между „Т-Системс-Унгария“ и „ГБС-Информационно строителство“ АД и за сумата от 2 760 лв. – бонус по чл. 2.2 и чл. 2.3 от Анекс № 2/12.02.2015 г. към трудовия договор от 29.10.2012 г. за меки инициативи за първите два месеца от 2016 г. като неоснователен.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „Новател“ ЕООД, представлявано от адв. М. П.. Счита, че жалбата е неоснователна, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В отговора се съдържа искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства, че такива разноски действително са направени.
Касационната жалба на „Новател“ ЕООД е подадена против въззивно решение № 4706/12.07.2018 по възз.гр.д. № 2405/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 195509/17.08.2017 г. по гр.д. № 23064/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен искът на Л. Л. К. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 13, ал. 1 НСОРЗ за осъждането на „Новател“ ЕООД да заплати сумата от 156 366, 55 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по т. 2.2. от приложение А към трудов договор от 29.10.2012 г.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. Л. К., подаден чрез адв. Ст.А. и адв. С.Ц., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018 г., сключен между Л. Л. К. и адв. Ст. А., от който е видно, че уговореното възнаграждение от 8 000 лв. е изплатено в брой на упълномощения адвокат.
С определение № 463/27.05.2019 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по нито една от подадените касационнии жалби и е прието, че с оглед изхода на производството не се дължи присъждане на разноски.
Молбата за изменение на постановеното определение, в частта за разноските, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В настоящия случай всяка от страните по делото – Л. Л. К. и „Новател“ ЕООД има качеството на касационен жалбоподател и насрещна страна по касационна жалба. Нито една от касационните жалби не е допусната до касационно обжалване. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Тъй като и Л. Л. К. и „Новател“ ЕООД имат правото да получат разноски в качеството им на насрещна страна по съответната недопусната жалба,то направените от тях разноски следва да останат за тяхна сметка.Ето това разрешение е обусловило крайния извод на съда, че при този изход на спора, разноски не се дължат. Той не се разколебава и от обстоятелството, че „Новотел“ ЕООД не е представило доказателства за сторените разноски в качеството му на ответник по касационната жалба на Л. Л. К., доколкото е заявило конкретно искане, а правото му на разноски не се преклудира от непредставянето на доказателства за извършването им в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5213/07.06.2019 г., подадена от Л. Л. К. за изменение/допълване в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: