О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№1694/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№146813/08.12.2014 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на Ищеца С. М. И. от [населено място], против въззивно решение №17728/27.10.2014 г. по гр.д.№11070/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри “В” въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №І-124-24/26.4.2013 г. по гр.д.№51986/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от С. М. И. от [населено място] срещу Министерство на правосъдието – София, иск с правно основание чл.441 ГПК, във връзка с чл.49 ЗЗД, за заплащате на сумата 10000 лева за претърпени неимуществени вреди от бездействия на държавен съдебен изпълнител В. Г. по изпълнително дело №3117/2010 г. по описа на ІV-ти район при СИС на Варненския районен съд.
Въззивната инстанция е приела, че при изрично указана доказателствена тежест за ищеца, от събраните по делото доказателства не се установява ДСИ В. Г. да е имала противоправно поведение при изпълнение на задълженията си по изпълнителното дело, а напротив, установено е, че последната своевременно се произнасяла по депозираните от ищеца молби, като е извършвала съответните изпълнителни действия съобразно служебните си задължения и при съблюдаване на вменените от специалния закон ЗЗДет. задължения, поради което не е налице противоправно поведение от нейна страна. Изводите си съдът е обосновал с разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.1, чл.15, ал.6 и чл.28 от посочения закон, както и с разпоредбата на чл.427, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице правни въпроси и условия за допустимост на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а именно: 1. Колко на брой и какви са способите за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете в хипотезата на неизпълнение от страна на длъжника ?, 2. Императивна или диспозитивна е правната норма, закрепена в чл.528, ал.5 ГПК ? Има ли съдебният изпълнител дикреционни правомощия да прецени дали да отнеме фактически детето в случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си за предаването му, без да е посочил основателни причини за това ?, 3. Неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител да отнеме принудително детето и да го предаде на взискателя при настъпване на предвидената в чл.528, ал.5 ГПК хипотеза съставлява ли противоправно поведение ?, 4. Предвидена ли е чл.528, ал.4 ГПК възможност за съдебния изпълнител да се обърне към Дирекция “Социално подпомагане по въпроси относно целесъобразността на изпълнителните действия и това дали и как да ги извършва или той следва да търси единствено съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение ?, и 5. Съществува ли задължение за съдебния изпълнител да действа според становището на Дирекция “Социално подпомагане” или то е незадължително за него ?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване като касационният жалбоподател се позовава на три ППВС и едно решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касация – Министерство на правосъдието и третото лице – помагач . ДСИ В. Г., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените в изложението въпроси е бланкетен. Макар и представени ППВС №4/1962 г. и решение №139/31.5.2011 г. по гр.д.№1445/2009 г. на ВКС, ІV г.о. са неотносими към поставения бланкетен въпрос ?
По вторите два въпроса въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По първия от тях, отнасящ се до правната норма на чл.582, ал.4 ГПК, следва да посочи, че същата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Използването в нея на модалния глагол “мога” сочи на правна възможност, от която съдебният изпълнител може да се възползва. По втория от поставените въпроси обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице изводи на съда за това.
По третия от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводи на окръжния съд за това също не са налице. Точно обратното, изводите на съда са липса на противоправност в действията на съдебния изпълнител.
Четвъртият от поставените въпроси по естеството си преповтаря първият от втората група поставени въпроси, поради което по него въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по петия от поставените въпроси, тъй като правни изводи в посочения смисъл не са налице.
В заключение следва да се посочи, че в изложението липсват процесуалноправни въпроси относно нарушения на въззивната инстанция, изразяващи се в необсъждане на доводи по исковата молба и оплаквания във въззивната жалба, за да бъдат съобразени в производството по чл.288 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №17728/27.10.2014 г. по гр.д.№11070/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-ри “В” въззивен състав, по касационна жалба, вх.№146813/08.12.2014 г., подадена от адв. А. Д. – процесуален представител на Ищеца С. М. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: