7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1631/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД, подадена чрез адв. Св.Д. против въззивно решение № 1560/ 14.12.2018 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по възз.гр.д. № 2006/2018 г. с което е потвърдено решение № 1893/ 21.05.2018 г., постановено от Районен съд – Пловдив, по гр.д. № 18559/2017 г., с което дружеството касатор е осъдено да заплати на основание чл.200 КТ обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие смъртта на И. Б. Т.,починал на 24.11.2014 г. на всеки един от наследниците му – И. П. Т.,Б. И. Т. и П. И. Т. от по 100 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на злополуката – 24.11.2014 г.до окончателното й изплащане.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита изводите на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия работник за незаконосъобразни,което е рефлектирало върху определеното обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1.При определяне на размера за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,съгласно принципа на справедливостта,следва ли съдът поотделно,индивидуално,за всеки от ищците да изследва моралните вреди,които е понесъл като се вземат предвид възрастта,трудоспособността и финансовата му независимост по отношение на пострадалия – наследодател и да обоснове тезата си като изложи мотиви в тази насока.Позовава се на противоречие с решение № 334/10.10.2012г.по гр.д.№1609/2011 г., ІV г.о. , ВКС,решение № 140 /24.07.2013г.по гр.д.№ 1328/2012 г.,ІІІ г.о. ,ВКС и решение № 85/ 29.04.2014 г. по гр.д.№ 7182/2013 г.,ІІІ г.о.,ВКС. 2.Длъжен ли е съдът в съобразителната част на решението си,при обсъждане на събраните по делото доказателства,ако не даде вяра на експертната оценка на едно от вещите лица,а същевременно кредитира противоположната позиция на другото назначено вещо лице,да изложи мотиви защо счита отхвърлената оценка за невярна.Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 324/13.07.2011 г. по гр.д. № 378/2009 г. на ВКС, I г.о.3.Допуска ли се съществено нарушение съгласно чл.12 ГПК вр.чл.202 ГПК,ако съдът възприеме и кредитира като меродавна оценката на вещо лице,базирана на 80 % от случаите,тоест“най-вероятна“, “обичайна“,но в никакъв случай категорична,без да изгради и изложи вътрешното си убеждение за наличие или липса на причинна връзка и без да я съобрази в съвкупност с останалите факти по делото.Позовава се на противоречие с решение № 457/01.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г.на ВКС, III г.о.Позовава се бланкетно на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси:1.Представляват ли нарушенията на императивно установените правила уредени в чл.20,ал.1 ЗДвП ,както и на чл.137а,ал.1 ЗДвП, осъществени в съвкупност и поотделно тежко нарушение на правилата на движение. и 2.Представлява ли неизползването на предпазен колан,в кола оборудвана с такъв,проява на съзнавана непредпазливост,при която,пострадалия е предвиждал,евентуалното настъпване на вредоносни последици,но е мислел да ги предотврати като се вземе под внимание,че съзнаваната непредпазливост е отъждествена с грубата небрежност,уредена в чл.201,ал.2 КТ,според съдебната практика.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. П. Т.,Б. И. Т. и П. И. Т., подаден чрез адв. Д.П., в който се твърди, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение и е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК и цената на предявения иск.
Предмет на делото е спор за обезщетение на претърпените от наследниците на И. Б. Т.,починал на 25.11.2014 г. в резултат на злополука, претърпяна на същата дата, призната за трудова злополука с разпореждане на ТП на НОИ.Безспорно между страните е,че И. П. Т. е съпруга, а Б. И. Т. и П. И. Т. са синове на И. Т.,който е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „организатор“ към отдел „Следпродажбен сервиз“, както и че на 25.11.2014г. на път към работното си място, докато пътувал по обичайния си маршрут за работа с личния си автомобил „Рено Лагуна“ , същият е претърпял пътно – транспортно произшествие на [улица]при преминаване под надлез на Околовръстното шосе на [населено място], като се е блъснал челно в колона в основата на надлеза, в резултат на което е починал. Безспорно е, че посочената злополука е била призната за трудова злополука с разпореждане от 30.12.2014г. на ТП на НОИ- [населено място]. Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на сключен от ответното дружество със ЗАД „Алианц България“ АД договор за застраховка „Трудова злополука“ застрахователното дружество е заплатило на всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер на 35 154,56 лв. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия работник,направено от ответното дружество с изложени твърдения за допусната от него груба небрежност, в резултат на която е настъпило процесното ПТП е прието за неоснователно. За да установи механизма на настъпване на ПТП съдът е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото/комплексна съдебномедицинска и авто-техническа експертиза/ и е приел, че автомобилът се е отклонил надясно и е напуснал платното за движение, след което е последвал удар в стоманобетонна колона на пътен надлез, като ударът е настъпил в предната част на автомобила и след него автомобилът се е запалил. Скоростта на движение на лекия автомобил при удара в колоната на надлеза е била около 83 км./ч., като по делото няма данни за пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта. От момента на отклоняване на автомобила вдясно водачът е нямал техническата възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Причината за ПТП от техническа гледна точка е, че водачът е допуснал автомобилът да се насочи към дясната граница на платното за движение и да го напусне по начин и в момент, когато ударът в колоната на надлеза е бил неизбежен. В резултат на ПТП на И. Т. са били причинени гръдна травма, изразила се в счупване на гръдната кост на две места, воланна травма, двустранно множествено счупване на ребрата, разкъсване на паренхима на белите дробове, излив на кръв в двете плеврални кухини, пълно прекъсване на целостта на гръбначния стълб в гръдната му част, пълно прекъсване на целостта на гръдната аорта; коремна травма, изразила се в масивно разкъсване на паренхима на черния дроб и излив на кръв в перитонеалната кухина; раздробена счупване на таза. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали в купето на лекия автомобил. Гръдната травма е в резултат на удар или притискане върху волана на автомобила, което дава основание да се приеме, че в момента на инцидента водачът е бил без предпазен колан. Обсъждайки изразеното становище от двете вещи лица – д-р И. Д. и инж.С. М. съдът е приел,че не може да се направи извод, че пострадалият е допуснал груба небрежност при управлението на МПС, чрез допускане на такова тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, с което да е съпричинил вредоносното събитие- същият се е движил с разрешена и съобразена с пътните условия скорост, с технически изправно МПС, няма данни да се е поставил съзнателно в състояние да не може адекватно да управлява МПС /не е употребил алкохол/,няма данни внезапната загуба на контрол върху автомобила да е в резултат от конкретно поведение на водача, което е несъвместимо със задълженията му при управление на МПС. Посочил е,че същият не е изпълнил задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП да използва обезопасителен колан при управлението на МПС, но позовавайки се на становището на в.л.М. е приел, че наличието на поставен колан не би предотвратило при процесното ПТП настъпването на травми, несъвместими с живота. Посочил е , че смъртта на пострадалия би настъпила дори и той да е бил с поставен колан,обстоятелство,което не се оспорва от дружеството/работодател във въззивната жалба,поради което неизпълнението на задължението за поставяне на колан не е прието за съпричиняване на вредоносния резултат. При наличните по делото данни съдът е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Вярно е, че по делото е установено, че автомобилът се е отклонил на дясно и е напуснал платното за движение, но не е установена причината за внезапната загуба на контрол от страна на водача, поради което съдът е приел,че не може да се изключи външно въздействие, което обективно да го е лишило от възможността да реагира.За да определи справедливия размер на дължимото се обезщетение за всеки от ищците съдът е съобразил възрастта им,преживения емоционален стрес от загубата на техния съпруг и баща,който е бил тяхната морална и материална подкрепа, както и промяната в поведението им,както и полученото застрахователно обезщетение за всеки.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос за определяне на неимуществените вреди при точното приложение на чл.52 ЗЗД, е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно причинените вреди за всеки един от ищците поотделно и определяне на размера на неимуществените вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че според приетото в т.ІІ на ППВС № 4/68 г. обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка. Формалното посочване на материалноправния въпрос за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, без да се посочи кой от критериите при прилагането на чл.52 ЗЗД е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените съдебни решения на ВКС са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна.Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Поставените втори и трети въпрос са относими изцяло към правилността на въззивното решение и предполагат проверка на обосноваността и законосъобразността на извода на въззивния съд относно причинната връзка между получените травми на наследодателя на ищците и липсата на предпазен колан.Поради значението им за правилността на решението въпросите не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и касационно обжалване по повод на тях не може да бъде допуснато.
Не е налице и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че по прилагането на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, относно съпричиняването на вредите, с оглед намаляването на имуществената отговорност на предприятието-работодател никога не е имало съмнение в доктрината и в съдебната практика,а именно, че съдът сам, във всеки отделен случай, с оглед на неговите специфики, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, които са от значение, определя дялово или процентно съучастието в увреждащия резултат на пострадалия, щом такова е установено. Действително въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като в доказателствена тежест на работодателя е установяването на такова съпричиняване, което в случая той не е сторил. Проява на груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. При проявена груба небрежност от работника обезщетението по чл. 200 КТ се намалява. Както се посочи по-горе въззивният съд е приел, че няма основание за намаляване на определеното по размер обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице проявена от увредения работник груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. Този извод на съда е изграден с оглед установената по делото конкретна фактическа обстановка, а не се дължи на различно приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 КТ.
При този изход на спора касаторът дължи направените и доказани от ответниците разноски за настоящата инстанция в размер на 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1560/ 14.12.2018 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив, по възз.гр.д. № 2006/2018 г.
ОСЪЖДА „Либхер Хаусгерете Марица“ЕООД,ЕИК115278227 да заплати на И. П. Т.,ЕГН [ЕГН], на Б. И. Т.,ЕГН [ЕГН] и на П. И. Т.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: