О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание дванадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №605/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№128300/23.10.2015 г., подадена от ответника по исковата молба – Ц. за с. м. п. – С.(Ц.-С.) против въззивно решение от 06.8.2015 г. по гр.д.№19904/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение №9872/14.10.2014 г. по гр.д.№48470/2012 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 63 състав, с което са отхвърлени предявените от Г. Г. Х. против Ц. за с. м. п. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че исковете са основателни, тъй като по делото липсват категорични доказателства по възражението на работодателя за погасяване на исковете по давност, както и че не е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, тъй като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочено в какво се състои липсата на качества у служителя за ефективно изпълнение на работата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като още в първоинстанционното производство са ангажирани доказателства – отговорът на Инспекцията по труда – София, от които се установява, че служителят е узнал за уволнението си още на 10.02.2012 г. и в тази връзка е предявил исковата си претенция, след изтичането на двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2, предл. последно КТ. Сочи се противоречие между постановеното решение и решение №2171/2006 г. от 09.01.2007 г. на ВКС, III г.о. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. Х., посредством процесуалния си представител – адв. Д. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 06.8.2015 г. по гр.д.№19904/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., IV-Б въззивен състав, по касационна жалба, вх.№128300/23.10.2015 г., подадена от ответника по исковата молба – Ц. за с. м. п. – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: