О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
София, 18.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№3533/2014 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№25498/04.3.2014 г., подадена от ответницата по исковата молба от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответницата по исковата молба М. Г. Г. от [населено място], против въззивно решение от 12.6.2013 г. по гр.д.№1614/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-54-143/07.11.2011 г. по гр.д.№41025/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 54 състав, с което е признато за установено по отношение на М. Г. Г. от [населено място], че има парични задължения към [фирма] – С., за главница общо в размер на 7089,37 лева – топлинна енергия за периода от м.9.2002 г. до м..4.2009 г., 2833,27 лева общо обезщетение за забава за периода от 01.11.2002 г. до 11.3.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.4.2010 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.
Въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд, на основание чл.272 ГПК, като е изложила и мотиви относно приложението на чл.106а, ал.4, вр.§1, т.13 на ДР на ЗЕЕЕ/отм./, а след това на §1, т.42 ДР на ЗЕ. Изложени са изводи относно приложението на чл.86 ЗЗД.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Сочи се, че основният материално и процесуалноправен въпрос, който е бил от значение за решението по този въпрос, се отнася до пасивната легитимация на ответницата по исковата молба, както и надлежното установяване на качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и ЗЕЕЕ/отм./. Сочи се противоречива практика на СРС. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – С., и третото лице – помагач [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като константната практика на ВКС по чл.290 ГПК е изцяло в съответствие с разпоредбите на чл.133 и чл.266 ГПК – решение №76/10.02.20111 г. по гр.д.№648/2010 г., ІV г.о., решение № 556/10.01.2011 г по гр.д.№1019/2009 г., ІІ г.о., и др. С посочените решения категорично е установено, че визираните разпоредбите са императивни и не дават възможност, освен при наличието на предвидените изключения, за поправяне на процесуални опущения от страните в процеса. В процесния случай, в предходните две инстанции касационната жалбоподателка не е правила искания за прилагане на чл.133, in fine ГПК и на чл.266, ал.ал.2 и 3 ГПК, нито е ангажирала доказателства за това.
Освен изложеното следва да се посочи, че процесният спор е разрешен съобразно изискването на чл.235, ал.2 ГПК, и основателността на претенциите е доказана.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.6.2013 г. по гр.д.№1614/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А състав, по касационна жалба, вх.№25498/04.3.2014 г., подадена от ответницата по исковата молба от адв. Д. Д. – процесуален представител на ответницата по исковата молба М. Г. Г. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: