О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 03.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2552/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3180/10.3.2015 г., подадена от адв. С. Д. – процесуален представител на ищеца М. В. В. от [населено място], против въззивно решение №221/03.02.2015 г. по гр.д.№3784/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав.
Прието е, че първоинстанционното решение е правилно и на основание чл.272 ГПК е препратила към мотивите на Градския съд.
Прието е също така, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда, която е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението. Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът е стигнал до извод, че обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като размерът се определя съобразно действително претърпените от ищеца болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по посочената правна норма и т.11 от ТР №3/2005 г. на ВКС ОСГК. Съобразено е, че присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева е съответно на доказаните твърдени болки и страдания, търпяни в следствие на наказателното производство, като е прието, че не се установяват твърденията за изживян срам от факта, че е ищецът е бил обвинен и задържан, особено по повод явяването му в съда. Посоченият горе размер на обезщетението апелативният съд е обосновал с е обстоятелството, че преди процесното обвинение ищецът е с шест осъждания по наказателни дела от общ характер и едно от н.а.х.дело, като тежкото съдебно минало се свързва с представата за човек, незачитащ законите и обществения ред.
В изложението се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и съобразно т.11 от ППВС №4/1968 г. Като основание за допускане се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.т. 1 и3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на второто посоченото основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага промяна на установената трайна практика по приложението на нормата на чл.52 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №221/03.02.2015 г. по гр.д.№3784/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, по касационна жалба, вх.№3180/10.3.2015 г., подадена от адв. С. Д. – процесуален представител на ищеца М. В. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: