О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
София, 15.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3428/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5704/29.4.2015 г., подадена от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – С., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България против въззивно решение №768/15.4.2015 г. по гр.д.№3537/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1-ви състав, с което е потвърдено решение от 05.6.2014 г. по гр.д.№723/2013 г. по описа на Софийския градски съд, І г.о., 8-ми състав, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ф. П. В. сумата 15000 лева – неимуществени вреди следствие повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл.134, ал.1 НК и чл.136, ал.2 НК, като искът до пълния предявен размер – 25250 лева, е отхвърлен, както и претенцията за имуществени вреди в размер на 250 лева.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, респективно на непозволеното увреждане, отговорността е обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно поведение на съответното длъжностно лице на Прокуратурата на РБ. Относно размера на неимуществените вреди съдът е стигнал до извод, че понесените от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани с изпитаното от него притеснение, неудобство и основателен страх, които са породени от възможността по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление. Отчетен е и периодът от около една година и пет месеца, през който е продължило наказателното производство, през който фактически и юридически са засегнати конституционните права на чест, достойнство и добро име на ищеца. Изводите на съда са обосновани с оглед показанията на свидетеля М. и заключението на изслушаната съдебно-психологическа експертиза.
В изложението на касационния жалбоподател – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Ф. П. В. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение в обжалваната част относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №768/15.4.2015 г. по гр.д.№3537/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1-ви състав, по касационна жалба, вх.№5704/29.4.2015 г., подадена от Б. С. – прокурор от Апелативна прокуратура – С., представляващ ответника по исковата молба Прокуратура на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: