О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 914
София, 15.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2127/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1015/16.02.2015 г., подадена от Р. Х., с висше юридическо образование и призната юридическа правоспособност – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място], против въззивно решение №2/06.01.2015 г. по гр.д.№556/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №265/10.7.2014 г. по гр.д.№375/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд, в отхвърлителната част по исковете за разваляне на договора за покупко-продажба на процесния имот, в частта, с която е развален по отношение на М. С. К., договора за покупко-продажба за процесния имот, както и осъдителните части, с които част от ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по 639,12 евро, съставляваща част от припадащия се припадащия се дял на наследодателя от платената на ищеца цена от договора, ведно със законната лихва, считано от 10.7.2013 г., както и по 126,20 лева, съставляваща съразмерната на неизгодния за тези ответници част от разноските по водене на делото, платени от ищеца, и в частта, с която Н. М. В. е осъден да заплати на ищеца сумата 639,12 евро, съставляваща част от припадащия се дял на наследодателя от ищеца цена по договора, ведно със законната лихва, считано от 10.7.2013 г., както и в осъдителната част за сумата 257,12 лева, съставляваща съразмерната неизгодния за този ответник резултат част от разходите на ищеца за водене на делото, и посочените претенции са отхвърлени. Със същото решение е потвърдено решение на първата инстанция в останалата част от първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция е приела, че към момента на сключване на прехвърлителната сделка ответниците не са притежавали правото на собственост върху процесния имот, а за да възникне отговорността им по чл.188 ЗЗД, освен това е необходимо наличието на трети лица, които могат да се противопоставят на купувача, като такива права са били предявени срещу ищеца от петото коляно наследници на общия наследодател. Освен това е отчетено, че по иск с правно основание чл.108 ЗС, заведен от трети лица срещу настоящия ищец е било образувано гр.д.№842/2012 г. на Районен съд – Балчик, приключило с влязло в сила решение, с което правата на ищците върху имота са отречени и искът е отхвърлен, и поради което по силата на чл.191, ал.2 ЗЗД продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен по делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Предвид конкретния случай въззивният съд е стигнал до извод, че на още по-голямо основание продавачите не следва да отговарят, защото са участвали в производството и са и са спомогнали съдебното отстранение на ищеца да бъде избегнато. Изложени са също така изводи, че считано от деня на сключване на сделката до завеждане на настоящия иск, ищецът е придобил правото на собственост въз основа на добросъвестно владение, защото е закупил имота въз основа на добросъвестно давностно владение, на годно правно основание без да знае, че праводателите му не са собственици, а завеждането на ревандикационния иск, предмет на гр.д.№842/2012 г. на Районен съд – Балчик, не прекъсва давността, защото искът е отхвърлен, което не санира неизпълнението на задължението продавачите да прехвърлят правото на собственост, но представлява оригинерен придобивен способ, с който купувачът успешно да отблъсне евентуални собственически претенции на всяко трето лице. Поради това апелативният съд е стигнал до краен извод, че правата на ищеца не са застрашени от евентуална евикция, а дори в случай на такава продавачите няма да отговарят – чл.191, ал.1 ЗЗД. В обжалваното решение не са споделени изводите на първата инстанция, поради които е приложен институтът на погасителната давност по отношение на ответниците, които са се позовали на нея, като този извод е обоснован отново с цитираното решение по гр.д.№842/2012 г. на Балчишкия районен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се поставят следните въпроси:
1. Може ли съдът по свой почин да въвежда обстоятелства в полза на ищеца, които не са изтъкнати/посочения от същия нито в исковата молба, нито в становището относно отговора на иска, и които водят до извод за придобито от ищеца субективно право на собственост ?; 2. Може ли съдът по свой почин служебно да изследва дали и налице придобивно основание по чл.79 ЗС в полза на ищеца, без да е налице изрично негов изтъкване/посочване за това в исковата молба или в становището му относно отговора на иска ?; 3. Може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за придобивна давност по чл.79 ЗС в полза на ищеца, направено от ответника, от което последният не черпи права ?; 4. Може ли въззивният съд да се произнесе по възражение за давност, направено от противната страна, от което тя не черпи права ?; 5. Придобиването право на собственост чрез давностно владение настъпва ли автоматично с изтичането на установения в закона 5-годишен, респективно 10-годишен давностен срок ?; 6. Може ли да се придобие право на собственост чрез давностно владение ex lege, без изрично волеизявление за придобиването отстрана на владелеца ?; 7. Има ли правен интерес добросъвестния купувач от предявяване на иск по чл.189, във връзка с чл.188 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, ако в негова полза е изтекла придобивна давност и е станал собственик на имота ?; 8. Може ли да бъде развален договор за покупко-продажба по реда на чл.189, във връзка с чл.188 ЗЗД, ако в полза на развалящия добросъвестен купувач договор за покупко-продажба по реда на чл.189, във връзка с чл.188 ЗЗД, ако в полза на развалящия добросъвестен купувач изтекла придобивна давност и е станал собственик на имота ?; 9. Може ли юридическо/физическо лице да придобие право на собственост върху недвижим имот въз основа на добросъвестно давностно владение, ако имотът е държавна или общинска собственост?; 10. Добросъвестно давностно владение представлява ли оригинерен придобивен способ, с който купувачът успешно би отблъснал евентуалните собственически претенции на всяко трето лице, включително и на Държавата/общината ?; 11. Застрашени ли са правата на купувача от евентуална евикция правата на купувача от евентуална евикция, ако продаваемият имот е държавна или общинска собственост, но продавачът не е Държавата или общината ?; 12. Приложима ли е разпоредбата за неотговорността на продавача по чл.191, ал.2 ЗЗД и в хипотезата на евентуална евикция, т.е. когато купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това ?; 13. Има ли правен интерес ответникът-продавач да предявява материалноправно правопогасяващо възражение за неотговорност по чл.191, ал.2 ЗЗД в хипотезата на евентуална евикция,т.е. когато купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това ?.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като се сочат и прилагат решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. К., Б. К., Н. К., Н. В., И. И., М. М., М. И., Х. И., И. Н., Е. И., К. И., Т. З., Б. И., Е. К., В. П., Д. А., К. К., А. Н., Д. Н., Х. Н., М. Н. и Н. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Н. Т., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касационната жалба Н. М. В., посредством процесуалния си представител – адв. И. С., също е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация М. И. А., посредством процесуалния си представител – адв. М. Х., е депозирал отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК на касационния жалбоподател и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационния жалбоподател многобройни въпроси – тринадесет на брой, действително са правни, но не сочат точно към кои решаващите изводи на въззивната инстанция са относими. Задаването на въпросите единствено е обосновано с практиката на ВКС и липсата на такова, за да бъдат зададени по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По естеството това представлява липса на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед приетото в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 3316 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2/06.01.2015 г. по гр.д.№556/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.к.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], бул.”***” №151, вх.Б, ап.44, да заплати на М. С. К., Б. С. К., Н. К., Н. М. В., И. Й. И., М. Н. М., М. Х. И., Х. Д. И., И. Д. Н., Е. Г. И., К. Н. И., Т. Н. З., Б. Й. И., Е. Н. К., В. Г. П., Д. Г. А., К. Г. К., А. Х. Н., Д. Д. Н., Х. П. Н., М. Х. Н. и Н. Х. Н., посредством процесуалния си представител – адв. Н. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 3316/три хиляди триста и шестнадесет/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: