5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
гр. София 18.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3001/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, против въззивно решение № 102 /07.05.2019 г. по гр.д.№ 120/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд,, с което е потвърдено решение № 171/ 21.02.2019 г. по гр.д.№736/2018 г. по описа на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Г. П. Х. против „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Как следва да процедира работодателят при прекратяване на трудовото правоотношение със служител на основание чл.329,ал.1,т.9 КТ в случай,че при работодателят няма подходяща длъжност. 2. Какво следва да направи работодателят в случай,че съгласно решение на ТЕЛК е определено,че лицето не може да работи като касиер-оператор и същият обжалва решението до произнасяне на НЕЛК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Г. П. Х., подаден чрез пълномощника й адв.Р.А., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът съобразявайки се с постоянната практика на ВКС е приел,че наличието на основанието по чл.325,т.9 КТ следва да се преценява към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.Тежестта на доказване е на работодателя,т.е. че е упражнил законосъобразно правото си на уволнение.Безспорно е,че с ЕР на ТЕЛК № 118/12.01.2018 г. на Х. е определена 76 % неработоспособност и е посочено,че не може да работи на заеманата длъжност“касиер-оператор“.Решението е било обжалвано по реда на чл.145 и сл.АПК и с ЕР на НЕЛК № 0263/15.11.2018 год. е отменено и е издадено ново, в частта му по трудовата препоръка.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и връчена на Х. на 15.01.2018 г.,т.е.на третия ден след издаването на ЕР на ТЕЛК.При така установеното съдът е приел,че соченото в заповедта основание за уволнение не е било налице към момента на връчване на заповедта и същата е незаконосъобразна,тъй като решението на ТЕЛК не е било влязло в сила.Настъпилите впоследствие факти не могат да рефлектират върху законността на уволнението.Без значение е и обстоятелството,че решението на ТЕЛК е изпратено на работодателя преди да е влязло в сила. Позовавайки се на разпоредбата на чл.113, ал.3 от ЗЗ,според която решенията на органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, когато не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, съдът е приел,че предварителното изпълнение на решението на ТЕЛК не рефлектира върху законността на уволнението.Освен това съдът е посочил,че в ЕР на ТЕЛК е необходимо да се посочи освен болестта,довела до трайна неработоспособност и наличието на съответни здравни противопоказания за заболяването във връзка с условията на труд,характерни за заеманата от работника или служителя длъжност и каква друга работа може да изпълнява през периода на инвалидизация.В настоящия случай това е направено едва с решението на НЕЛК.Не е установено и наличието на другия елемент от процедурата по чл.325, т.9 от КТ – при работодателя да няма друга, подходяща за здравословното състояние на служителя работа, която той да е съгласен да приеме/такива обстоятелства не са отразени и в заповедта/. Подходяща работа по смисъла на чл.325, т.9 от КТ означава свободна щатна длъжност, която да съответства на здравословното състояние на работника и за заемането на която той отговаря на образователните и други изисквания. Обстоятелството, че работата е подходяща, следва също да бъде установено от компетентните здравни органи -ТЕЛК, доказателства за което не са ангажирани от работодателя.И тъй като не е установено наличието и на двете кумулативно дадени предпоставки, визирани в нормата на чл.325, т.9, пр.2 от КТ съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.Това влече след себе си последицата по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищцата да бъде възстановена на предишната й работа.Позовавайки се на решението на ТЕЛК,съдът е посочил,че срокът на определената трайно намалена работоспособност по него е изтекъл още в хода на първоинстанционното производство. Съдът е приел,че решението е правилно и по отношение на обективно съединение иск с правно основание чл.225,ал.1 КТ,поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение.Освен това е посочил,че за претендирания период са налице и трите кумулативни предпоставки, обуславящи правото на обезщетение:1/признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, 2/наличие на подлежаща на обезщетяване вреда и 3/причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника без работа,поради което искът по чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан за периода от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение/ 15.01.2018г.-15.07.2018г./ и в размер на 1768,20лв.Сумата е формирана, след като от следващото се обезщетение в размер общо на 5306,40лв. е приспадната изплатената на ищцата сума за обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ в размер на 3537.60лв.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
Не е налице бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал наличието на поддържаната специфична предпоставка, която е налице, когато по приложимата към казуса норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. И двата поставени въпроса са неотносими към решаващия извод на въззивната инстанция за това, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е налице влязло в сила решение на ТЕЛК, при положение, че същото е обжалвано и е постановено окончателно решение на НЕЛК след прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това в посочения смисъл е налице практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, опредметена в решение № 195/30.10.2014 г. по гр.д.№ 1997/2014 г., III г.о., а именно, че решението на ТЕЛК /НЕЛК/ трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК не е налице. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото решението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/,разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ар.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Напротив, изводите на съда относно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ изцяло съответстват на събраните по делото доказателства, както и на установената практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените и доказани разноски в размер на 300 /триста/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/ 07.05.2019 г. по гр.д.№ 120/2019 г. по описа на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН“ ООД – гр.Шумен, пл.“Воин“ №1, да заплати на Г. П. Х., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: