О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София,12.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №6702/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6822/27.10.2014 г., подадена от адв. С. И. – процесуален представител на ищците Ц. Д. С. и Ю. Ц. М., и двете от [населено място], против въззивно определение №736/10.10.2014 г. по ч.гр.д.№661/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение от 09.9.2014 г. по гр.д.№939/2014 г. по описа на Добричкия районен съд, втори състав, с което е върната искова молба, вх.№5830/01.4.2014 г., подадена от Ц. Д. С., Ю. Ц. М. и С. В. Д., против Г. К. Р.,, ЕТ “Г.-50-Г. Р. и Д. Д. Р., за съдебна делба.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното пред нея определение на районния съд е правилно, тъй като в делбения процес спецификата на исковото производство се определя от факта, че предмет на заявения иск е реализиране на субективното потестативно материално право да се иска ликвидиране съсобствеността на конкретен недвижим имот и превръщането му в индивидуална собственост, като при реализацията на това материално право по съдебен ред е задължително участието като главни страни на всички титуляри на правото на собственост под страх от недействителност на делбата по аргумент от разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН. С оглед изложеното окръжният съд е стигнал до извод, че всички лица притежаващи идеална част от вещното право, предмет на делбата към момента на заявяване на претенцията, по която и да е от посочените в разпоредбата на чл.77 ЗС правни способи да е придобито, имат качеството на задължителни необходими другари. За този свой извод съдът се е позовал на разрешението, дадено с т.6 от ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно което задължителното другарство представлява частен случай на необходимото другарство, при което участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Посоченото е, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо, а нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: 1. Длъжен ли е съдът във всички случаи да се произнесе по искане за допълнителни указания и молба за удължаване на срока, при констатирани нередовности на исковата молба ?;, 2. Длъжен ли е съдът да уведоми ищеца за констатирани нередовности на исковата молба, когато вече се е произнесъл по редовността на исковата молба, приел е, че същата е редовна и е разпоредил да се връчат исковата молба с приложенията на ответника ?;, 3. Достатъчна ли е индивидуализацията на обектите в сградата по действащата кадастрална карта ? Въпрос на редовност на исковата молба или на доказване основателността на иска е изискването на съда за индивидуализация на обектите, предмет на делбата и по действащия регулационен план – в случая ПУП-ПРЗ ?;, 4. При дадено указание за представяне на документ: скица или др. на едната страна, счита ли се, че указанието е изпълнено, ако този документ бъде представен по делото от другата страна ?
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответниците по частната касационна жалба са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок.
Всички поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са поставени бланкетно без да се обосновава, кой от тях към кой извод да съда се отнася.
Ето защо въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №736/10.10.2014 г. по ч.гр.д.№661/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: