О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№3061/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищцата П. А. Х. от [населено място], [община], област Б., против въззивно решение №271/16.02.2015 г. по гр.д.№2042/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 – ми състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1261/24.3.2014 г. по гр.д.№206/2013 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Ж. Х. и П. А. Х., и двамата от [населено място], [община], област Б., против К. С. Т. от [населено място], област Б., иск за заплащане на сумата 34000 лева, представляваща платена първа вноска по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за възлагане на строителни работи от 24.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Въззивната инстанция е приела, че връщане на извършени престации по един договор е възможно само и единствено на извъндоговорно основание като недължимо платено, респ. платено на отпаднало основание, т.е. неоснователно обогатяване, но не и на договорно основание, тъй като при действието на договора изправната страна има право на други заместващи връщането на престацията й компенсации, обезщетения, неустойки и други. Освен това апелативният съд е стигнал и до извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод, че сумата от 34000 лева е била престирана като такава при първоначално валидно възникнало, но отпаднало основание, което би представлявало обогатяване от страна на продавача, като клаузата на чл.3, б.”а” от договора не е достатъчна в тази насока, тъй като с нея страните са се ограничили единствено да уговорят момента на плащането на първата вноска от 34000 лева, поради което последният няма характер на разписка.
В изложението на касационната жалбоподателка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за задължението на съда за определяне правната квалификация на иска по начин, който противоречи на трайната практика на ВКС – решение №45/20.4.2010 г. по т.д.№1516/2009 г. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация К. С. Т., посредством процесуалния си представител – адв. А. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Останалите ответници по касация не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация К. Т. намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос е релевантен към изводите на въззивната инстанция, но друг решаващ извод на Софийския апелативен съд е дал основание за съда за приеме, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, а именно липсата на доказателства за престиране на процесната сума. По този решаващ извод касационната жалбоподателка не поставя въпрос в изложението си.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №271/16.02.2015 г. по гр.д.№2042/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 – ми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: