О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 10.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №5443/2015 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№25539/07.9.2015 г., подадена от адв. И. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против определение №3739/20.8.2015 г. по ч.гр.д.№2246/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., Х състав.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №37559/09.7.2015 г. по гр.д.№17871/2014 г. по описа на Пловдивския районен съд, г.о., І гр.състав, с което върната въззивна жалба от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място]. Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е върната правилно, поради неизпълнение указания на районния съд за представяне в седмичен срок на доказателства да внесена държавна такса. Относно връчването на съобщението с указанията окръжният съд е достигнал до извод, че е извършено надлежно връчване по смисъла на чл.39, ал.1 ГПК, изхождайки от факта, че самата въззивна жалба е подадена лично от управителят на дружеството. Не е зачетено оплакването, че при наличие на процесуален представител съобщението е следвало да бъде изпратено на него, тъй като не е бил посочен съдебен адресат. Досежно тази хипотеза е прието, че с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 ГПК съобщението или призовката могат да бъдат връчена както лично на адресата, така и пълномощника му. Изводът е обоснован с решение |№292/13.10.2014 г. по гр.д.№2938/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено ре да на чл.290 ГПК. Освен това съдът се е обосновал и с факта, че самата въззивна жалба е подадена от самия жалбоподател при посочване на адреса му на управление.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя следните въпроси: 1. Редовно ли е, съобразно нормата на чл.39 ГПК призоваването, ако съобщенията са изпращани лично на страната, при положение, че същата е ангажирала пълномощник адвокат – адресат по делото, на който следва да се връчват съобщенията ?; 2. При подаване на въззивната жалба длъжна ли е страната – юридическо лице, да посочи отново адрес на връчване по чл.38 ГПК и ако не стори това, следва ли съдът да изпрати съобщението за нередовности на въззивната жалба на вече посочения по-рано адрес за връчван, или следва да го изпрати на адреса на управление на страната ?, и 3. Посочването във въззивната жалба, при индивидуализирането на дружеството – жалбоподател, че същото е с определено, вписано в ТР седалище и адрес на управление, равнозначно ли е на посочване на нов адрес за връчване на съобщенията по делото ? Сочи се съдебна практика и се иска допускане на обжалваното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – И. П. З. от [населено място], посредством процесуалния си представител адв. Т. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, и взе предвид отговора на ответницата по частната касационна жалба съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК.
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Представеното решение №249/24.3.2010 г. по гр.д.№397/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., е неотносимо към настоящия случай, тъй като ответникът по исковата молба не е посочил изобщо съдебен адрес. Независимо, че е налице упълномощен представител, връчването е извършено лично от законно представляващия дружеството, който е подал и въззивната жалба и съгласно приетото с посоченото решение по чл.290 ГПК “редовността на връчването не се засяга само, ако страната е получила призовката или съобщението лично”.
По втория въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като от самата въззивна жалба несъмнено е видно, че е посочен адрес, който е бил посочван нееднократно и в първоинстанционното производство.
И по третия от поставените въпроси обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Този въпрос изобщо не е обсъждан от въззивната инстанция, поради което е неотносим.
С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответницата по жалбата деловодни разноски в размер на 350 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №3739/20.8.2015 г. по ч.гр.д.№2246/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., Х състав, по частна касационна жалба, вх.№25539/07.9.2015 г., подадена от адв. И. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място],[жк]блок 155, ет.13, ап.83, да заплати на И. П. З., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адвокат Т. В., АК П., [населено място], [улица], ет.2 деловодни разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: