О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 14.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5607/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт В. А. – процесуален представител на “П., р. и о.”(ПРО) ЕАД, клон Б. – [населено място],област П., против въззивно решение № 1216/24.06.2014 г. по гр.д.№1033/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 296/22.01.2014 г. по гр.д.№ 7417/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд,с което са уважени предявените от В. С. К. против “П., р. и о.”(ПРО) ЕАД, клон Б. – [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.333, ал.1, т.4 КТ, във връзка с момента, към който се приема за налична закрилата на работник или служител по време на ползване на разрешения му отпуск.Позовава се на практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответника по касация – В. С. К., посредством процесуалния си представител – адв. Ст.М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е извършено при нарушение разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ,тъй като К. е ползвал разрешения му от [фирма] отпуск, а трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,поради което е следвало да се поиска и получи разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], а такова нито е поискано, нито е дадено.Възражението на работодателя за това, че не е налице хипотезата на посочената правна норма,тъй като К. не е бил в отпуск към момента на уволнението е направено едва във въззивната жалба,поради което съдът е приел,че е налице преклузията на чл.133 и чл.266, ал.1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай формулирания конкретен правен въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос е релевантен към изводите на въззивната инстанция,но паралелно с този извод за нарушение на материалния закон ,решаващият извод е относно преклузията по чл.133 и чл.266, ал.1 ГПК, във връзка с направено възражение от страна на работодателя, едва с въззивната жалба,че К. не е бил в отпуск към момента на уволнението по довода му за нарушение на чл.333, ал.1, т.4 КТ .По този решаващ извод касационният жалбоподател не поставя въпрос в изложението си.Освен това за пълнота на изложението следва да се посочи,че касаторът не се позовава на съдебна практика попадаща в приложното поле на посоченото основание за допускане на касационно обжалване – чл.280,ал.1,т.2 ГПК.Решенията на които се позовава са основания по т.1 на посочената разпоредба.
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в отговора по чл.287 ГПК за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1216/24.06.2014 г. по гр.д.№ 1033/2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 5 – ти граждански състав.
ОСЪЖДА П., р. и о.”(ПРО) ЕАД, клон Б. – [населено място], област П. да заплати на В. С. К., ЕГН [ЕГН],жив. [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.3 разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: