О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
София, 20.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1648/2015 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1158/03.02.2015 г., подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ищеца З. Г. З., против въззивно решение №545/19.12.2014 г. по гр.д.№795/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение №264/30.6.2014 г. по гр.д.№22/2014 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от З. Г. З. против А. Т. А., Н. Д. П. и П. С. П. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за прогласяване недействителност, поради привидност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението и производството в тази част е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че ищецът З. З. няма правен интерес от предявения иск, тъй като той чрез него цели да докаже, че сделката не е реална, а привидна такава. Изложени са изводи, че за да има правен интерес от този иск ищецът следва да е носител на спорното правно, в случая на правото на собственост, или неговото право да е било засегнато от правото, претендирано от други лица. Прието е също така, че не са налице предпоставките, които обосновават правния интерес от водене на този иск, тъй като с иска по чл.135 ЗЗД, който е уважен, по отношение на него е установено, че сделките, с които длъжникът му е отчуждил свое имущество са недействителни, а случилото се сед този момент не засяга неговите права на кредитор, поради което той няма интерес от водене на други искове срещу трети лица
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният въпрос: “Налице ли е правен интерес за увредения кредитор, след като успешно е провел иска си по чл.135 ЗЗД, да предяви иск по чл.26, ал.2 ЗЗД, за да установи, че последващата сделка между приобретателя по увреждащата сделка и трети лица е привидна, тъй като тази сделка е възмездна, сключена преди вписване на исковата молба и третите лица(последващи приобретатели) се ползват от закрилата на разпоредбата на чл.135, ал.1, предл. последно ЗЗД, поради което увреденият кредитор не може успешно да насочи изпълнението към имотите, предмет на увреждащата сделка ?”. Сочи се противоречива съдебна практика, подробно посочена в изложението и приложена към него.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Г.Т. Г., А. Т. Г., Н. Д. П. и П. С. П., посредством процесуалния си представител – адв. Д. И., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касационната жалба намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос е правен, но е неотносим към изводите на въззивната инстанция. От една страна, никъде последната не е посочила в изводите си, че ответниците П. се ползват от закрилата на чл.135,, ал.1, изречение последно ЗЗД. От друга страна, същите не са страни по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, за да се ползват от закрилата на посочената разпоредба. Поради това въпросът е зададен неточно и не е съобразен с предявената претенция. Следователно въпросът не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение правният въпрос, който касационният жалбоподател поставя следва да е в съответствие с изложеното в обжалваното решение. В процесния случай това не е налице.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №545/19.12.2014 г. по гр.д.№795/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение №264/30.6.2014 г. по гр.д.№22/2014 г. на Димитровградския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от З. Г. З. против А. Т. А., Н. Д. П. и П. С. П. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, за прогласяване недействителност, поради привидност на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението и производството в тази част е прекратено, по касационна жалба, вх.№1158/03.02.2015 г., подадена от адв. В. Д. – процесуален представител на ищеца З. Г. З..
ОСЪЖДА З. Г. З., ЕГН – [ЕГН], ОТ [населено място], [улица], ет.3, ап.6, да заплати на Г. Т. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.”А. К. №16, на А. Т. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], на Н. Д. П., ЕГН – [ЕГН], и на П. С. П., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [община], област Х., деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: