О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София, 28.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№4068/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№17378/03.6.2015 г., подадена от адв. Д. П. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Р. Г. Т. и Д. К. Т., и двамата от [населено място], против въззивно решение №844/30.4.2015 г. по гр.д.№380/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. ГО, ІІ-ри “В” въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №6295/29.12.2014 г. по гр.д.№1830/2013 г. по описа на Варненския районен съд, 40 състав, с което е е уважен иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на алеаторен договор ца издръжка и гледане между Р. Т. Л. в качеството й на прехвърлител, и Р. Г. Т., в качеството му на приобретател, подробно описа в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е приела, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор, а при последващ отказ на прехвърлителката на получава грижи и издръжка в натура не е предприел и действия по за изпълнение на поетото задължение за издръжка в пари за периода от месец юли 2012 г. до 12.02.2013 г.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като се поставя материалноправния въпрос: “Може ли кредиторът по договор за издръжка и гледане, когато не оказва необходимото съдействие на длъжника за даване на издръжка в натура да поиска трансформиране на задължението в паричния му еквивалент, макар че не са налице обективни причини да не може да получава издръжка в натура ?”. По този въпрос касационните жалбоподатели се позовават на ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на ВС ОСГК.
Поставя се и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди доводите на страните за наличието на предпоставките за трансформиране на задължението им по договора за издръжка и гледане в парично. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се решение №165/01.3.2010 г. по гр.д.№71/2009 г., ІІІ г.о.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Р. Т. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Р., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Първият от поставените въпроси е относим към изводите на въззивната инстанция. Същите обаче не са в противоречие с цитираното и представено тълкувателно решение на ВС ОСГК, тъй като разрешението по въпроса предвижда “Изправният длъжник по такова задължение, когато кредиторът не дава необходимото съдействие за изпълнението му в натура, има право да трансформира задължението си от даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент.”. В посочения смисъл е практиката на ВКС, ІV г.о. – решение №82/05.4.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г.
По втория от поставените въпроси въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като разрешението дадено във визираното от касационните жалбоподатели решение №165/01.3.2010 г. по гр.д.№71/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., има предвид случай, при който не са правени доводи, че кредиторът по алеаторния договор е отказал да приема предлаганите му от длъжниците грижи и издръжка. Точно обратното, твърденията на длъжниците са, че са им били създадени пречки да изпълняват задълженията си по договора.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №844/30.4.2015 г. по гр.д.№380/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№17378/03.6.2015 г., подадена от адв. Д. П. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Р. Г. Т. и Д. К. Т., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: