О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София 03.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 716/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от И. Д. И. , приподписана от адв. И. И., против въззивно решение № 18351/18.11.2014 г. по гр.д.№11407/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав,с което е потвърдено решение № ІІ-57-117/02.06.2013 г. по гр.д.№ 46336/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 57 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Д. И. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.Претендират се разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по материалноправните въпроси: Следва ли работодателят, при прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.2 КТ да извърши анализ на характера на длъжността като “ръководна”, и следва ли това да се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от длъжностната характеристика на длъжността и структурната схема на предприятието ; Нотариално заверено пълномощно може ли да отнема права и задължения от длъжностна характеристика и съответно да санира пороци в нея. Счита,че създадената непротиворечива практика/решение № 442/6.08.2010 год. на ІІІ г.о.ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК/ не е пречка за произнасяне по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като в противен случай би се стигнало до отказ от правосъдие.По процесуалноправния въпрос : Дали съдебното признаване на факт е основание за съда да приеме този факт за доказан, без да изследва и съпостави дали това признание се подкрепя и от останалите събрани доказателства като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Позовава се на две решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и две определения .
Ответникът по касация – [фирма] е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора на основание чл.328, ал.2 КТ, тъй като е налице решение на Съвета на директорите на [фирма] – С. за избор на управител на [фирма] – С., и е сключен договор за възлагане управлението на дружеството , а на 29.08.2013 г. и допълнително споразумение към него, с което на управителя на ответното дружество са поставени конкретни бизнес задачи. Прието е също така, че ищецът попада в категорията служители по смисъла на § 1, т.3 ДР КТ, т.е. длъжността му е ръководна, като е без значение дали йерархически над нея има друга /или други/ “по-ръководна”. Изложени са изводи, че е достатъчно за тази длъжност да е възложено ръководство на трудовия процес в рамките на отделно звено на предприятието, какъвто е и процесния случай. За неоснователен е приет доводът на въззивника, че липсата на отправено предизвестие от страна на работодателя, води до незаконност на уволнението, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика, а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че са налице релевираните от него основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Не се касае за неясна норма /чл.328,ал.2 КТ/, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път, или да е необходимо осъвременено тълкуване, като се изоставя досегашното. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Формулираните въпроси ,макар и по естеството си да са правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни. По нито един от тях не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Освен това са въведени общо, като приложимост на отделни материално правни или процесуални норми, без връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, определили изхода на спора и по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата ,а като такива са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Претендираните от ответника разноски за настоящето производство – юрисконсултско възнаграждение се дължат в размер на 200 лв., съобразно чл.7,ал.1 от Наредба № 1/9.07.2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като ответникът е представляван от юрисконсулт.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18351/18.11.2014 г. постановено по гр.д.№ 11407/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА И. Д. И.,ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] – С. разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: