О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 07.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4383/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5411/22.4.2016 г., и по касационната жалба №9811/05.8.2016 г., подадени от В. ф. ***** – С. З., съответно против въззивно решение №82/21.3.2016 г. и въззивно решение 225/13.7.2016 г., постановено по чл.250 ГПК, по гр.д.№1079/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., II въззивен състав.
С първото от въззивните решения е изменено решение №1047/10.11.2015 г. по гр.д.№3305/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта относно присъденото обезщетение и държавната такса, като В. ф. ***** – С. З., е осъдено да заплати на Н. Т. А. допълнително сумата 747,04 лева – обезщетение за месец октомври 2015 г. включително, на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, заедно със законната лихва, считано от 06.7.2015 г. до окончателното изплащане, както и 600 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция. С допълнителното решение е потвърдено първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1 и 2 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание, поради липса на нарушение на трудовата дисциплина. Този извод следва от събраните по делото доказателства. Изводът е обоснован с показанията на свидетеля С., съгласно които е установено, че ищцата не е отказала да изготви справка, а е отказала да подпише изготвената предварително от него справка, защото според нея имало неточности в данните. Свидетелят е заявил, че разпореждането за изготвяне на справката е било дадено в присъствието на свидетеля Д., а този свидетел твърди, че ищцата не е казала нищо когато задачата й е била възложена. Прието е също така, че от показанията на същия свидетел се установява, че окончателната справка за неползваните отпуски за предходни години е била изготвена след консултация и обсъждане с юрисконсулта по въпроса колко дни неползван отпуск могат да се прехвърлят за следващата година и по този начин е изготвена окончателната справка. Окръжният съд е стигнал до извод, че от страна на ищцата са дадени писмени обяснения, които са приложение към протокол за извършване на служебна проверка с рег. № З -1702/15.04.2015г., в които ищцата е изложила мотивите си за несъгласие с изготвената от капитан С. справка като е посочила конкретните пунктове от нея, които съдържат неточности.
Установено е, че с оглед показанията на свидетеля Д., по-късно ищцата е представила изисканата й справка, поради което е прието, че не е извършено твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. За незаконосъобразна е приета и издадената заповед № ЛС – 166/20.05.2015г. за налагане на наказание “уволнение”, тъй като и двете деяния на ищцата, посочени в заповедта: жалба с рег. № 2-481/25.03.2015г. и жалба от 08.05.2015г. – адресирана до Министъра на отбраната не са противоправни деяния, а осъществяване на гарантираното право на всеки български гражданин да се обърне към държавните органи с искане за защита на правата му. Въз основа изложеното въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че не е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Не са допуснати и системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Обсъдена е и жалбата на ищцата от 25.3.2015 г., в която се описва състоянието й по часове и се излага недоволството си от това, че не й е разрешено да напусне работното си място и да потърси лекарска помощ, поради което е прието, че посоченото поведение на служителката неправилно е преценено от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не съдържа елементите на дисциплинарно нарушение – посочени в чл. 186 КТ. Това се отнася и за действията във връзка с жалбата от 08.05. 2015г. Съдът е стигнал и до извод, че от една страна не са събрани доказателства, че жалбата е подадена в Министерство на отбраната, а е предадена лично от ищцата на съпругата на Началника на формированието, а поради това, че ищцата А. не е депозирала никъде написаната от нея жалба, е невъзможно с написването на същата да бъде уронено доброто име на предприятието, като е констатирано, че жалбата освен това засяга лични отношения и няма отношение към трудовите й задължения.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.В какви случаи упражняването на едно право по чл.45 от Конституцията на Република България може да бъде законосъобразно ?, 2. В какво се изразява доверието между работника/служителя работодателя ?, 3. Представлява ли нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ недобросъвестното упражняване на право от страна на работника/служителя, когато с тях се накърнява доверието между същия и неговия работодател ?, 4. Задължението по чл.8, ал.1 КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, както и задължението за лоялност на работника към физическото лице, което изпълнява функциите на работодател от името на работодателя – юридическо лице?, 5. Извършва ли нарушение на трудовата дисциплина работник/служител, когато в частен документ отправя неоснователни обвинения срещу своя работодател(респ. негов представител) ?, 6. Представлява ли нарушение на трудовата дисциплина когато работник/служител заблуди работодателя относно предприети законни действия срещу него с цел извличане на нематериална облага ? Може ли подобно поведение да се разглежда като опит за заплаха или манипулация на работодателя ?, 7. Обвързан ли е съдът от правната квалификация на деянията, дадена от работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание ? и 8. Игнорирането на релевантни факти в решението на съда, представени по делото, какви правни последици води след себе си ?
Като основания за допускане на обжалваните решения до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Ответницата по касация Н. Т. А., посредством процесуалния си представител – адв. М., е депозирала отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговорите на касационните жалби намира, че са налице въззивни решения, които подлежат на касационно обжалване, а касационните жалби са подадени в законния срок, поради което са допустими.
Въззивните решения обаче не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване. Изложенията не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационният жалбоподател въпроси са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Освен това преимуществена част от тях визират правилността на обжалваните съдебни актове, което може да бъде проверено едва, когато решенията бъдат допуснати до касационно обжалване.
Поради това въззивните решения не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №82/21.3.2016 г. и въззивно решение 225/13.7.2016 г., постановено по чл.250 ГПК, по гр.д.№1079/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, г.о., II въззивен състав.
ОСЪЖДА В. Ф. ***** – С. З., да заплати на Н. Т. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], вх.В, ет.5, ап.13, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: