О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София 25.04.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4786/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на 2-ро СУ „А..Е. С.“ – С., против решение № 5643/ 31.07.2017 г.постановено по гр.д.№ 4556/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.12.2016 г. по гр.д № 28373/2015 г. по описа на Софийски районен съд , с което са уважени предявените от С. П. Ж. против 2-ро СУ „А..Е. С.“ – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска неговата отмяна.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса от значение за решаване на спора ,а именно относно наличието на предварителен отказ от права от страна на ищцата. Сочи се , че е налице редовна процедура за искане на съгласие за преодоляване предварителната закрила за служителката с дадено отрицателно становище от страна на инспекцията по труда,поради което работодателят е наясно, че не може да уволни ищцата по този ред и именно за това е налице съгласието й да бъде направено съкращението срещу поет от нея ангажимент да не оспорва уволнението.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – С. Ж.,чрез пълномощника й адв.Р.С.,в който се оспорва основателността и допустимостта на жалбата.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 18.09.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване,а касаторът е легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение въззивният съд е приел, че единствено правнорелевантно значение има фактът,че към датата на издаване на заповедта за уволнение работникът е трудоустроен, съгласно експертното решение, което обстоятелство е било сведено до знанието на работодателя, който е поискал разрешение от страна на Инспекцията по труда и в деня на издаване на заповедта е получил отказ от компетентния орган. Горепосоченото обстоятелство не е оспорено от касатора/работодател.Посочил е, че когато е установена закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ, в доказателствена тежест на работодателя е да ангажира доказателства за спазване на предвидената в закона процедура.В конкретния случай работодателят не е ангажирал такива доказателства, а единствено твърди, че с подаването на писмо от 16.03.2015г. /л. 86 от делото/ ищцата сама е поискала да бъде съкратена по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Доводът му, че изричното искане на ищцата, както и декларацията й, че няма да оспорва съкращаването си, представлява отказ от предварителна закрила е приет за неоснователен. Съдът е приел,че предварителен отказ от закрила не е познат в българското законодателство и декларирането на посочените обстоятелства пред работодателя не е скрепено с правни последици, тъй като закрилата по чл. 333 КТ не представлява субективно право на работника, с което той може да се разпорежда както намери за добре, а императивна законова забрана, установена в обществен интерес. Поради посоченият обективен характер на закрилата по чл. 333 КТ предварителният отказ от закрила не може да доведе до законосъобразност на уволнение, извършено в нарушение на чл. 333 КТ.
Поради изложените съображения за незаконност на уволнението, съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че работодателят е съгласувал същото с председателите на СБУ към КНСБ и СО към КТ „Подкрепа“ към 02 СУ на 25.06.2014г. и е получил потвърждение от тях, както и допитването до „Независим учителски синдикат“, в който ищцата членува.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Макар липсата на поставен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК съдържание, да е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за пълнота на мотивите следва да се подчертае, че за да се обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно единствено бланкетното му посочване. Касаторът следва да изложи и обоснове с какво поставения въпрос е от значение за правото и за точното прилагане на закона.Изводите на въззивния съд, че направеното от ищцата пред работодателя писмено изявление за освобождаването й по чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ, не освобождава работодателят да изпълни процедурата по чл.333, ал. ал.1 и 2 КТ, във връзка с Наредба № 5/1987 г., както и да получи писмено съгласие от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК, са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. Правото на работника да поиска установяване незаконността на уволнението може да бъде упражнено в 2-месечен срок от връчването на заповедта и преди изтичане на този срок работникът не може да се откаже от това свое право. Нищожен е отказа за предварителен отказ от закрила.
С оглед изхода от спора касаторът дължи направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5643/31.07.2017 г.,постановено по гр.д.№ 4556/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Д състав.
ОСЪЖДА 2-ро СУ „Е. С.“ – С., [улица],представлявано от директора Е. Л. да заплати на С. П. Ж., ЕГН [ЕГН],жив.гр.С., [улица] разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: