О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №7316/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№115/15.10.2014 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба ЮЦТП-Д. г. с. – [населено място], област К., против въззивно решение №186/08.9.2014 г. по гр.д.№220/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №78/27.6.2014 г. по гр.д.№109/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. А. Ф. от [населено място], област К., против ЮЦТП-Д. г. с. – [населено място], област К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и е постановено уважаване на исковете.
Въззивната инстанция е приела, че извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора, на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ е незаконосъобразно, тъй като в сключения трудов договор от 12.4.2011 г. не е уговорен срок за действие на договора, а единствено тримесечен срок за изпитване, поради което този договор е сключен за неопределено време. Относно сключеното на 01.7.2011 г. допълнително споразумение е прието, че , че срокът за изпитване изтича на 12.7.2011 г., т.е. уговорения в трудовия договор тримесечен срок за изпитване е останал непроменен, както и че договорът е за определен срок, като е цитирана разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. Изложени са изводи, че независимо от посочването на срок на договора обаче, и въпреки обстоятелството, че с подписването на допълнителното споразумение ищецът, като работник в ответното предприятие е заявил писмено изричното си желание по чл.67, ал.3 КТ безсрочният му трудов договор да се превърне в договор за определен срок, то непосочването в съдържанието на допълнителното споразумение на конкретния срок, за който се сключва договора, съставлява пречка за неговото трансформиране от безсрочен в срочен такъв, поради което след изтичане на срока за изпитване договорът следва да се счита за окончателно сключен и то като безсрочен. Относно второто допълнително споразумение от 01.8.2011 г. към първоначалния договор, с което ищецът е назначен на длъжността “и.д.финансов контрольор”, на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ – за определено време – до завръщането на титуляра” съдът е стигнал до извод, че липсва яснота относно обстоятелството кое е лицето – титуляр на длъжността, на която се назначава ищецът, което също както при липсата на посочен конкретен срок за сключване на договора, се явява пречка за трансформирането на процесния трудов договор за неопределено време в срочен такъв. Досежно третото подписано между страните трето допълнително споразумение от 01.11.2011 г. се сочи, че в посоченото изменение на длъжността на ищеца от “финансов контрольор” на системен администратор” също не е посочено лицето, на което място ищецът заема длъжността, до завръщането на последното.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните два материалноправни въпроса, а именно: 1. В какви случаи следва да се приеме, че е определяем срока по срочен трудов договор ?, и 2. Необходимо ли е в трудовият договор, сключен за основание чл.68, ал.1, т.3 КТ да се посочи името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва трудовия договор, както и че той се сключва до завръщането му на работа ?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК и се сочат и прилагат решения на ВКС..
Ответникът по касация Е. А. Ф., посредством процесуалния си представител – адв. М. Ч., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният от касационният жалбоподател първи въпрос е бланкетен, тъй като не се сочи конкретно с кои изводи на въззивната инстанция е свързан.
Вторият от поставените въпроси е относим към изводите на окръжния съд, но с оглед изричната разпоредба на чл.68, ал.1, т.3 КТ, не се налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като правната норма, чието тълкуване се иска е ясна и безпротиворечива. Макар и изрично да няма изискване за посочване името на замествания работник или служител, то при сключването на трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ очевидно е, че следва да се посочи името на лицето, което ще бъде замествано, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва до неговото завръщане на работа. Тези елементи на договора за заместване са особено важни, тъй като изразявят клаузата “срок” в договора, определят трудовата функция, мястото на работа и създават типичното за неговото прекратяване основание, а именно чл.325, ал.1, т.5 КТ. Всичко изложено в посочения смисъл е с оглед трудовоправната защита на лицето, с което е сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ. Противното би създало изключителна правна несигурност на трудовото правоотношение и евентуална възможност за злоупотреба от страна на работодателя.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №186/08.9.2014 г. по гр.д.№220/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№115/15.10.2014 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба ЮЦТП-Д. г. с. – [населено място], област К..
ОСЪЖДА ЮЦТП-Д. г. с. – [населено място], област К., да заплати на Е. А. Ф., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област К., [улица], деловодни разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: