О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София,22.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №670/2018 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6351/02.11.2017 г., подадена от адв. В. И. – процесуален представител на ищцата К. Ж. К. от [населено място], срещу въззивно определение №580/10.10.2017 год. по ч.гр.д. №454/2017 год. по описа на Варненски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №1555/08.6.2017 г. по гр.д.№463/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба, вх.№16359/07.6.2017 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Въззивната инстанция е приела, че „За освобождаване от заплащане на такси и разноски при условията на чл. 83 ал.2 от ГПК съдът извършва обстойна преценка, която не се изчерпва с доходите на лицето и членовете на неговото семейство, но също и от неговото семейно и здравословно състояние, възраст и трудова заетост. Това облекчение се предоставя само на лица, които по причина, независеща от волята им, се намират в затруднено материално състояние и заплащането на държавната такса и разноските по делото са им непосилни. Наличието на предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК трябва да се установят по убедителен начин с писмени доказателства, като декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК не е единственото такова.
Депозираната молба вх.№16359/07.06.2017 за освобождавне от заплащане на държавна такса и разноски е втора такава, като в нея не се съдържат новонастъпили обстоятелства, които да налагат извод, различен от този, до който са стигнали предходнте състави, включително и ВКС в постановеното определение № 127/07.03.2017 год по ч.гр.д. № 494/2017 на IV г.о.
Както е прието в определение № 553/01.10.2010 год по ч.гр.д. № 448/2010 год на ВКС, IV г.о., цитирано в определение на ВКС, с което не е допуснато до касация определение № 727/29.11.2016 год по в.ч.гр.д. № 545/2016 год на Апелативен съд В., при преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид:1) действителните доходи на лицето от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и др., 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.
От представените писмени доказателства се установява, че частната жалбоподателка притежава множество недвижими имоти, които могат да служат като източник на доходи въпреки наложените възбрани, чиято цел е единствено да възпрепятства извършването на разпоредителни сделки, но не и такива по управлението на имотите. Тя притежава също дялове в търговски дружества, а запорите върху тях не са пречка за развиването на търговската им дейност. Решението по т.д.№ 828/2014 год на ВОС, т.д. , с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск срещу [фирма] за установяване на членственото й правоотношение в дружеството, не е влязло в сила, поради което и към настоящия момент тя се явява съдружник и управител на същото. Представената медицинска документация не установява наличието на заболяване, което да ограничава трудоспособността на жалбоподателката.“
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено „Допълнение към частна жалба“ вх.№7314 от 05.12.2017 г./, частната касационна жалбоподателка обстойно излага факти и обстоятелства по съществото на процесуалния спор, но не се поставят въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които са били разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №580/10.10.2017 год. по ч.гр.д. №454/2017 год. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: