Определение №260 от 7.6.2019 по ч.пр. дело №833/833 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

гр. София 07.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 833/2019 год.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., подадена чрез адв. Н. Х. М., против определение от 02.10.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд, по ч.гр.д. № 310/2018 г., с което е оставено без уважение искането на Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ, обективирано в молба от 06.03.2018 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е поставен от незаконен състав, като се позовава на доводи относно разпределянето на делата в Софийски районен съд, евентуално на същото основание счита, че актът е недопустим, евентуално поддържа, че е неправилен. Иска делото да се изпрати за разглеждане на друг състав на СРС, който, да отговаря на критериите за „независим и безпристрастен съд“, нормативно установени в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основаните свободи, като бъдат дадени задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. Направено е искане за произнасяне по частната жалба в открито заседание, както и да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставени въпроси. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Атакуваното определение е постановено от апелативен съд и съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховния касационен съд.
Неоснователно е искането за произнасяне в открито заседание по частната жалба, тъй като не се налага събиране на доказателства или извършване на процесуални действия.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Мотивите за това са следните:
С определение № 383/30.01.2018 г. по ч.гр.д. № 310/2018 г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 13.11.2017 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 449/2017 г., с което исковата молба на Н. М. Н. е върната в частта по предявения иск срещу ОД на МВР-Шумен. В срока за обжалване на въззивното определение пред САС е направено искане от Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК. Съдът е приел, че искането е неоснователно, доколкото самият молител притежава юридическа правоспособност и упражнява адвокатска професия. Установил е изложеното от съдържанието на исковата молба, в която Н. М. Н. е заявил, че е „известен български юрист“, болничен лист, приложен към молба от 04.06.2018 г., в който е отразено, че същият работи като адвокат, както и от извършена служебна справка в Единния регистър на адвокатите на сайта на Висшия съдебен съвет, от която е видно, че жалбоподателят е вписан като адвокат в Адвокатска колегия – В.. При тези данни искането за предоставяне на адвокатска помощ е счетено за неоснователно.
Обжалваното определение по чл. 95 е валидно, допустимо и правилно и като такова подлежи на потвърждаване.
Не са налице основания за нищожност или недопустимост на атакувания съдебен акт. Твърдението на жалбоподателя, че същият е постановен от небезпристрастен съд може да се разглежда единствено като оплакване за допуснато процесуално нарушение, предвид неспазване на чл. 22 ГПК, което би довело до неправилност на съдебния акт. Липсват конкретни твърдения, които да обосноват заинтересованост на член от състава на Софийски апелативен съд, чийто съдебен акт е предмет на обжалване в настоящото производство. Само за яснота следва да се посочи, че Софийски районен съд не се е произнасял в нито един етап на делото и не е бил сезиран да разгледа подадената искова молба.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПрП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от касатора е за процесуално представителство, но самият жалбоподател притежава необходимите професионални качества, за да защити в максимална степен адекватно претендираните от него права. Нещо повече макар в отправената молба до САС за допускане на правна помощ да е заявил, че е оттеглил пълномощията си от всички процесуални представители по делото, настоящата частна жалба е подадена чрез процесуален представител – адв. Н. М.. Следователно жалбоподателят може да разчита и на професионалната помощ на упълномощената с общо пълномощно, находящо се на л. 10, гр.д. 449/2017 г. по описа на СГС – адв. М.. Освен това в подадената от Н. М. Н. частна жалба се съдържа изявление, че ръководи адвокатска кантора – л. 8, ч.гр.д. 833/2018 г., ВКС. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е налице необходимост от предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Искането по чл. 629, ал. 3 ГПК за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл. 47 ХОПЕС е неоснователно. Самата разпоредба изрично указва, че правна помощ се предоставя, когато такава е необходима
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.10.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 310/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top