О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 13.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело №1163/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Д. С. – процесуален представител на [община], област К., против въззивно решение № 428/19.11.2013 г. по гр.д.№ 448/2013 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 2997/2013 г. по описа на Дупнишки районен съд, ІХ състав, с което са уважени предявените от В. В. К. против [община], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за изхода на спора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради противоречиво решаване на спора с практиката на ВКС по въпросите – налице ли е законосъобразно и реално съкращаване в щата според приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ и с оглед писмените доказателства по делото, премахването на длъжността от длъжностните разписания, надлежно утвърдени от кмета в изпълнение на решение на Общинския съвет, предполага ли нейното действително съкращаване .Позовава се на три решения на ВКС и едно на ОС-Кюстендил.
Ответникът по касация В. В. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че с оглед събраните по делото доказателства не е налице реално съкращаване в щата на длъжността, заемана от ищцата при спазване на всички изисквания за това. Изложени са изводи, че работодателят не е установил каква е била организационната структура на общинската администрация преди взетото на 22.11.2011 г. от О. решение за промяната й, в кое отделение, дирекция е попадала длъжността на ищцата, какви са били трудовите й функции. Освен това въззивната инстанция е приела, че не е доказано, каква е приетата със споменатото решение на О. нова структура, в какво се изразява промяната относно длъжността на ищцата, поради което при липса на яснота относно решението на О., не може да се преценява законосъобразността на уволнението, само въз основа на утвърдените от кмета на общината през месец февруари 2012 г. длъжностни разписания.
Поставените от касаторът въпроси са фактически, а не правни, тъй като визират конкретното правоотношение и свързаните с него обстоятелства и предвид представените по делото доказателства. Поради това те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 428/19.11.2013 г. по гр.д.№ 448/2013 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, г.о., І-ви състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: