О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1806/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8111/21.12.2013 г., подадена от Н. Д. П. от [населено място], приподписана от адв. Т. Д., против въззивно решение №562/14.11.2013 г. по гр.д.№797/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №770/26.4.2012 г. по гр.д.№1438/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІV граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. П. против Д. Г. Т., и двамата от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” и чл.55, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция относно това, че ищцата разполага със средства, с които да поеме актуалните си нужди от издръжка, а ответника от своя страна е н значително по-затруднено финансово състояние и с предоставяне издръжка на дарителката си би поставил себе си и семейството си, в т.ч. и пълнолетната си учаща дъщеря, в по-лошо положение от това на дарителката. За този извод апелативният съд се е позовал на приетото в ТР №1/21.01.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. по описа на ВКС ОСГК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. “Дали въззивната инстанция може да се произнесе по отношение на въпроса за наличие на нужда от издръжка на дарителката, без да е конкретизирала по размер и преценила какви са нуждите на ищцата, каква е конкретната сума, която и е необходима за покриване на специфични й нужди ?”, 2. Може ли единствено въз основа на от ответника по първоинстанционното дело обстоятелство, че ответникът е единствен работещ в семейството и реализира доход да приеме, че той е в обективна невъзможност да дава издръжка ?”. Във връзка с втория въпрос се навежда довод, че невъзможността за даване на издръжка не е наведена своевременно. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се твърди, че позовавайки се на ТР №1/21.10.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГК, без да са установени изцяло обстоятелствата по делото, обуславящи задължително произнасяне във връзка с това решение съдът е подходил формално и е нарушил грубо процесуалните правила.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Д. Г. Т., посредством процесуалния си представител – адв.Д. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК хи взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия въпрос, тъй като във въззивната жалба такъв въпрос не е поставян, нито пък са налице изводи на съда в посочения смисъл. Въпрос по естеството си представлява касационно оплакване обусловено от изложените в исковата молба факти и ангажираните от ищцата доказателства по делото.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси, който е решаващ в изводите на Пловдивския апелативен съд. Неоснователно е твърдението, че доводът на ответника по исковата молба за невъзможността му за даване на издръжка не е наведен своевременно. Това ответникът е сторил още в подробния си отговор си на исковата молба и го е доказал пред първата инстанция. От друга страна, оплакване в посочения смисъл не е наведено във въззивната жалба. Пловдивският апелативен съд е приложил точно приетото в ТР №1/21.10.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГК и дадените в мотивите му разяснения за създаване на възможност за промяна волята на дарителя, изразена в дарствения акт и на практика да трансформира впоследствие дарението в прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното при положение, при което надареният, поради липса на достатъчно средства при даване на издръжка на дарителя бил поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №562/14.11.2013 г. по гр.д.№797/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, по касационна жалба, вх.№8111/21.12.2013 г., подадена от Н. Д. П. от [населено място], приподписана от адв. Т. Д..
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.7, ап.19, да заплати на Д. Г. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.5, ап.15, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: