О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 01.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4031/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба, вх.№20359/05.7.2018 г., подадена от адв. Я. Я. – процесуален представител на ищцата И. Т. В. от [населено място], против въззивно решение №942/29.5.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., трети състав, с което е потвърдено решение №4640/14.11.2017 г. по гр.д.№12709/2016 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., 40 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Т. В. от [населено място] против Община „Оркид мулти комплекс – Варна“ ЕООД – Варна,, обективно съединени искове с правно основание чл.49,във връзка с чл.45 и чл.51 ЗЗД, за сумата 20000 лева – неимуществени вреди, и 4000 лева – имуществени вреди, от непозволено увреждане.
Въззивният съд е приел, че „изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Правната квалификация на предявения иск, според изложеното в исковата молба е чл.49, вр.чл. 45 и чл. 51 ЗЗД за осъждане на „Оркид мулти комплекс – Варна” ЕООД да й заплати сумата от 2000 лева представляващи причинените й неимуществени вреди изразяващи се във физически болки и душевни страдания, вследствие на извършено по възложение на ответника виновно действие – обособяване и използване на част от паркинга на стопанисвания от него обект „Гранд мол” като картинг писта, при липсата на такова предназначение и неосъществен контрол за спазване на изисквания за безопасност, на която ищцата управлявайки картинг паднала на 19.10.2011г. и получила дълбока прорезна рана на шията довела до опасност за живота й, кръвонасядания и натъртвания по цялото й тяло, както и 1200лв. – имуществени вреди изразяващи се в стойността на необходимата пластична операция за заличаване на получения белег от травмата на шията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.10.2011г. до окончателното изплащане.
От писмените доказателства – договор за наем от 31.01.2011 г.; договор за упражняване на консултантска дейност при ново строителство датиран от 28.04.2011 г.; представено с писмо изх. № 389 от 27.02.2017г. заверено копие на медицинско досие /история на заболяване/ от МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД № НХ1105-15891; амбулаторен лист; се установява, че: На 31.01.2011г. между „Оркид Мулти комплекс – Варна” ЕООД като наемодател и „Ики енд мони ауто карт” ЕООД като наемател бил сключен договор за отдаване под наем на част от обект функциониращ под търговско наименование „Гранд мол Варна”, намираща се на ниво 1 1/2 над приземен етаж /кота +8,91/, с площ 3700 кв.м., която част да бъде преустроена и използвана под търговска марка „Картинг център Гранд мол”. В чл. 18 от договора било уредено, че наемателят носи отговорност за дейността и експлоатацията на наетия обект, както и за всички вреди произтекли в тази връзка, вкл. спрямо трети лица, а с анекс № 1 бил уговорен срок на договора от пет години. На 0,30ч. на 20.10.2011г. в МБАЛ „Св. Анна” – Варна постъпило за лечение лицето И. Т. В. с разкъсно – контузна рана на шията вследствие на удар при управление на картинг. Проведено е медикаментозно и хирургично неинвазивно лечение и е изписана на 26.10.2011г. На 28.11.2011г. при медицински преглед в амбулаторни условия е установено зарастване на раната с наличие на белег, водещ до опъване и дразнене.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържа водопроводната система в сградата, където се помещава аптечния склад на ищците. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и/или неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
При предявен иск по чл.49 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин противоправно и виновно действие или бездействие на ответника, от които да са причинени съответните вреди. Ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди, виновни и противоправни действия на служители на ответника при изпълнение на служебните им задължения или бездействия, наличие на причинна връзка между противоправните действия или бездействия и причинените вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка следва да се отбележи, че такова виновно и противоправно действие от страна на ответника не са установени и доказани по делото, за да отговаря той спрямо ищцата във вр. с така претърпения от нея инцидент.От договора за наем между Оркид мулти комплекс –Варна ЕООД и „Ики енд мони ауто карт” ЕООД се установява, че ответника е отдал под наeм обект до етап груп строеж без довършителни работи ,а всички довършителни работи се проектират и извършват от наемателя, като наетият обект ще бъде с предназначение „картинг център Гранд Мол” . Не се установява, че на наемателя е възложена работа по трудов или друг вид договор от ответника, а оттук не може да се твърди, че е налице противоправно поведение на ответника , причинена на ищеца вреда /размер на имуществените; вид и характер на неимуществените/, която да е при или по повод изпълнението на възложената работа, съответно да се установява причинна връзка между противоправно поведение на прекия причинител и причинения вредоносен резултат.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените вреди на ищцата.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.Налице ли е противоправно действие на наемодателя(ответник) в случай, че съзнателно е допуснал използването на отдадения под наем обект не по предназначение и преди да са въведени в експлоатация като картинг писта в нарушение на чл.178, ал.1, т.4 ЗУТ ?, 2. Налице ли е причинна връзка между деянието и увреждането при непозволено увреждане, в случай, че деянието създава условия и реална възможност от увреждане в тази реална възможност превърната в действителност по друга причинна от това конкретно деяние ?, 3. Налице ли е пасивна солидарност при наличие на причинна връзка между деликтните действия и претърпяната вреда При пасивна солидарност на деликвентите освобождава ли се от отговорност спрямо увреденото лице, единият от деликвентите в случай на сключен договор с втория деликвент, с клауза в същия, че отговорност за каквито и да е вреди носи само втория деликвент ?, 4. Въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства, изразяващи се в назначаване на експертиза, в случай че въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не е установен размера на иска за имуществени вреди ?
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи правната норма на чл.280, ал.1, т.1 КТ като се цитират и представят решения на ВС и на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – „Оркид Мулти Комплекс – Варна ЕООД – Варна, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
С определение №849/02.11.2018 г. по настоящото дело, касационната жалба е оставена без разглеждане в частта против въззивно решение №942/29.5.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., трети състав, по иска за имуществени вреди, с цена 4000 лева. Поставеното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира следното:
В останалата част, относно претенцията на неимуществени вреди, касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Поставените въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относно процесното основание за прекратяване на трудовото правоотношение обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първия от поставените въпроси, а именно „Налице ли е противоправно действие на наемодателя(ответник) в случай, че съзнателно е допуснал използването на отдадения под наем обект не по предназначение и преди да са въведени в експлоатация като картинг писта в нарушение на чл.178, ал.1, т.4 ЗУТ ?“ не са налице мотиви във въззивното решение, нито по него е направен довод в исковата молба и не са налице оплаквания във въззивната жалба.
По втория от поставените въпроси, а именно „Налице ли е причинна връзка между деянието и увреждането при непозволено увреждане, в случай, че деянието създава условия и реална възможност от увреждане в тази реална възможност превърната в действителност по друга причинна от това конкретно деяние ?“, въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Обосноваването на въпроса визира, както и по първия въпрос, проблеми по спазване разпоредби от ЗУТ, относно които не са налице мотиви във въззивното решение, нито по него е направен довод в исковата молба и не са налице оплаквания във въззивната жалба.
По третия от поставените въпроси, а именно „Налице ли е пасивна солидарност при наличие на причинна връзка между деликтните действия и претърпяната вреда При пасивна солидарност на делинквентите освобождава ли се от отговорност спрямо увреденото лице, единият от делинквентите в случай на сключен договор с втория делинквент, с клауза в същия, че отговорност за каквито и да е вреди носи само втория деликвент ?, се поставя въпрос за втори деликвент. Като ответник по исковата молба участват само „ Оркид Мулти Комплект – Варна“ ЕООД, без в решенията на двете предходни инстанции да се споменава за първи и втори делинквент, и без да се обсъжда въпросът за солидарна отговорност. Поради това и по този въпрос въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Четвъртия от поставените въпроси – „Въззивният съд длъжен ли е да събере доказателства, изразяващи се в назначаване на експертиза, в случай че въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не е установен размера на иска за имуществени вреди ?“ не следва да се обсъжда, поради недопустимост на касационната жалба по иска за имуществени вреди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №942/29.5.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., трети състав, в частта с която е потвърдено решение №4640/14.11.2017 г. по гр.д.№12709/2016 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., 40 състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от И. Т. В. от [населено място] против „Оркид мулти комплекс – Варна“ ЕООД – Варна, иск с правно основание чл.49,във връзка с чл.45 и чл.51 ЗЗД, за сумата 20000 лева – неимуществени вреди.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: