О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3173/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№91687/07.7.2017 г., подадена от адв. М. М. – процесуален представител на ищеца Г. К. З. от [населено място], против въззивно определение №15919/16.6.2017 г. по ч.гр.д.№6293/2017 г. по описа Софийския градски съд, т.о., VI-17 състав, с което е потвърдено определение №62477/14.3.2017 г. по гр.д.№6736/2015 г. по описа на Софийския районен съд, IIГО, 63 състав, с което е прекратено производството по делото по предявения от Г. К. З. от [населено място] против [фирма] – С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че предмет на разглеждане е предявен осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, по който производството по делото е било спряно от първоинстанционния съд на основание чл.20, ал.1 З. с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответната банка. Изложено е, че чл.20, ал.1 З. предвижда, че спряното производство по имуществени граждански и търговски дела се прекратява от датата на постановяване на решението по чл.67, ал.2 З., ако вземането, предмет на производството, бъде включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания, срещу които не са направени възражения. Прието е, че в чл.20, ал.3 З. са предвидени и хипотези, при които спряното производство се възобновява и те са само в случаите, когато вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания по чл.66, ал.7, т.1 З. или в одобрения от съда списък по чл.67, ал.2 З., както и ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.66, ал.6 З. и неговата дължимост следва да се разгледа по исков ред. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че продължаването на едно съдебно производство, чийто предмет е вземане на кредитор на несъстоятелността на една банка, след като по отношение на нея е открито производство по несъстоятелност, е допустимо, само ако това вземане е останало извън списъка на приетите вземания, срещу които не са подадени възражения по чл.66, ал.7, т.1 З., който е одобрен от съда с решение по чл.67, ал.2 З., защото синдикът изобщо не го е включил в списъка на приетите вземания, или защото въпреки, че е включено в списъка на приетите от синдика вземания срещу него има подадено възражение от вложител, друг кредитор или акционер в банката, когато вземането на кредитора, което е предмет на образувано преди това гражданско производство, е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.67, ал.2 З., това означава, че то не е спорно по основание и размер в отношенията между синдика, банката и всички кредитори на несъстоятелността и има характера на прието вземане съгласно чл.69, ал.1 З. и като такова подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката. Поради това е прието, че в тази хипотеза за кредитора липсва интерес от продължаване на съдебното производство, по което това вземане е предмет на разглеждане, тъй като вече е постигнат ефекта, който решението, което ще бъде постановено по него, ще има, а именно включване на вземането в списъка на приетите вземания и съответно придобиване на качеството прието вземане съгласно чл.69, ал.1, т.4 З., което единствено подлежи на удовлетворяване в производство по несъстоятелност. Въз основа на това е направен краен извод, че провеждането на съдебното производство е безпредметно, поради което то подлежи на прекратяване по чл.20, ал.2 З..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните въпроси: 1.Възниква ли вземането на кредитор на несъстоятелността банка, обявена в несъстоятелност, за получаване на обезщетение за незаконно оставане без работа с постановяване на решение, с което се уважават предявени по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ искове или е необходимо успешно провеждане и на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за да се приеме, че вземането за обезщетение за незаконно оставане без работа е възникнало и подлежи на удовлетворяване от синдика в производството по несъстоятелност на банката ?, 2. Когато едно вземане е прието в заявен от кредитора на несъстоятелността размер в одобрения от съда списък на приетите вземания от синдика по чл.67, ал.2 З. под условие, че по това вземане ще бъде постановено решение в полза на кредитора по дело, по което са кумулативно предявени искове по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, счита ли за изпълнено условието, ако е постановено решение само по предявените искове по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ или еа необходимо и постановяване на решение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, за да се приеме условието за сбъднато ? 3. В компетенциите на синдика по несъстоятелност по З. ли е да се произнася по дължимостта на вземане за обезщетение за оставане без работа в частта относно размера и периода за време, за който е начислено, ако е налице само влязло в сила съдебно решение, е което се уважават заявени претенции по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ или това е от компетенциите само на съда в производство по предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ ?, 4. Попада ли в обектите на чл.20, ал.1 З. предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ и следва ли производството по предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ да се спира от съда на това основание ?
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Представят се съдебни актове на първа, въззивна и касационна инстанции.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], в несъстоятелност – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба, представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника в настоящото производство съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не кореспондират в изводите с изводите на въззивния съд. По първите три от тях няма изводи, които да разграничават от една страна исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, а от друга, искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ. По четвъртия от поставените въпроси също липсва извод на съда, който да разграничава исковете по граждански дела, съобразно изискванията на чл.20, ал.1 З., а и самата правна норма не прави разграничение в посочения смисъл.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №15919/16.6.2017 г. по ч.гр.д.№6293/2017 г. по описа Софийския градски съд, т.о., VI-17 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: