О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1231
София, 05.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3793/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№26742/07.3.2013 г., подадена от С. Д. С. от [населено място], приподписана от адв.М., против въззивно решение от 23.01.2013 г. по гр.д.№6981/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 29.02.2012 г. по гр.д.№34744/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 31 състав, с което е призната за установено по предявените от [фирма] – С. против С. Д. С. от [населено място], дължимостта на сума за топлинна енергия – 1964,74 лева, за периода от 12.5.2007 г. до 12.5.2010 г. и 408,16 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от 12.5.2010 г.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция и в допълнение е приела, че ответникът по исковата молба не е оспорил своевременно с отговора на исковата молба, че е потребител на топлинна енергия за процесния апартамент по смисъла на §.42/отм./ от ДР на ЗЕ, т.е. че е собственик или ползувател на жилище, намира що се топлофицирана сграда. Съдът е приел е налице оспорване единствено наличието на валиден договор между страните и е прието, че такъв изричен договор в случая не е необходим, тъй като страните се намират в облигационно отношение по силата на посочения закон. В мотивите си СГС се е позовал на извънсъдебно признание от страна на ответника по исковата молба, че е потребител в посочения по-горе смисъл, като е подписал приложение към споразумителен протокол от 26.9.2002 г. между Етажната собственост и [фирма]. Не са зачетени твърденията на ответника по исковата молба за нищожност на клаузите от Общите условия, действащи между страните, на основание чл.35, ал.ал.1 и 2 ЗЗППТ/отм./. Приети са данните от заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващи процесната сума, за която лицето е осъдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката на съдилищата е разнопосочна и противоречива относно договор сключен въз основа на типов протокол, който не е заверен нотариално. Твърди се нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, следствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ. Излагат се и съображения за начислени “мораторни лихви, върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86, ал.2 ЗЗД. Твърди се пълна неадекватност на някои съдебни състави при положение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл.13.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – С. и третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. В изложението изобщо липсва въпрос по смисъла на визираната правна норма. По естеството си изложението представлява изцяло навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.01.2013 г. по гр.д.№6981/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, по касационна жалба, вх.№36249/26.3.2013 г., подадена от С. Д. С. от [населено място], приподписана от адв. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: