О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
София, 23.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№5297/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№12804/10.7.2015 г., подадена от адв. Н. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [община], област Б., против въззивно решение №1-61/04.6.2015 г. по гр.д.№662/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №37/24.02.2015 г. по гр.д.№691/2014 г. по описа на Карнобатския районен съд, г.к., в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Д. Т. от [населено място], [община], област Б., против [община], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че неправилно първоинстанционният съд е приел, наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата, тъй като се базират единствено на гласните доказателства на един единствен заинтересован свидетел – началник на отдел „Спорт и туризъм“ в общината. Изложени са изводи, че по делото не е установено спазване на процедурата по чл.329 КТ, доколкото такъв довод е наведен в исковата молба.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице материалноправни и процесуалноправни въпроси, въз основа на които въззивният съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
1.Може ли въззивният съд да приеме, кредитира и основе решението си на нови доказателства, които не са нито нови, нито касаят нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.1 и 2 ГПК, които доказателства страната е имала възможност да представи в производството пред първоинстанционния съд, особен в хипотезите, когато в нарушение на чл.260, т.6 ГПК страната не посочила причините, поради които не е могла да ги представи пред първата инстанция ?,
2. След като въззивният съд допусне нови доказателства, следва ли същият да даде възможност на другата страна да се запознае с тях и да ангажира на свой ред доказателства, особено в случаите, когато новите доказателства са представени в съдебното заседание пред въззивната инстанция ?,
3. Следва ли намаляването на обема на работа като фактическо положение непременно да бъде констатирано с изричен писмен акт на работодателя или същото подлежи на установяване с всички доказателствени средства, включително и с гласни доказателства ?,
4. Само обстоятелството, че свидетелите са в трудовоправни отношения с работодателя, достатъчно ли е само по себе си техните показания да не бъдат ценени в хода на процеса или същите следва да се преценяват във връзка с всички представени по делото доказателства ?, и
5. Длъжен ли е работодателят да извърши подбор, при условие, че лицата работещи в дадено структурно звено, изпълняват различни трудови функции ?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се представят решения на ВКС.
Ответникът по Г. Д. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Два са решаващите извода за уважаване на предявените искове, а именно – че не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, както и че по делото не са налице данни работодателят да е извършил подбор.
По поставения пети въпрос, а именно: „Длъжен ли е работодателят да извърши подбор, при условие, че лицата работещи в дадено структурно звено, изпълняват различни трудови функции?“,, би могло да се отговори само, ако касационният жалбоподател представи доказателства за различие между трудовите функции за длъжността, заемана от ищеца и трудовите функции на останалите лица от звеното, в което ответника по касация е работил. В процесния случай касационният жалбоподател и ответник по исковата молба само е направил изявление, че подбор не е необходим, без да ангажира релевантни за спора доказателства, от които да се направи категоричен извод за неприложимост на правната норма на чл.329 КТ. В тежест на работодателя е да установи законността на извършеното от него прекратяване на трудовото правоотношение, включително и във връзка с наведения в исковата молба довод за нарушение на чл.329 КТ. След като горното не е сторено от касационния жалбоподател, и то своевременно, не са налага допускане по смисъла на чл.288, във връзка с чл.280 ГПК по поставения въпрос. Доколкото във връзка с този решаващ извод обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, такова не следва да се допусне и по първите четири въпроса, относими към извода за липса на основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ, тъй като крайният извод за незаконосъобразност на уволнението не би се променил.
С оглед изложеното и прието от настоящата инстанция въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода от спора и направеното изрично искане от ответника по касация, касационният жалбоподател следва да му заплати направените разноски за настоящото производство в размер на 800 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1-61/04.6.2015 г. по гр.д.№662/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№12804/10.7.2015 г., подадена от адв. Н. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [община], област Б..
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ОБЛАСТ Б., да заплати на Г. Д. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], област Б., деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: