`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60283/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2657/22.7.2016 г., подадена от адвокати М. П. и П. Х. – процесуални представители на ищеца АС „П. в с. с Х.“ срещу въззивно решение №3375/24.6.2016 г. по търг.д.№207/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което са отменени решение №16/22.01.2016 г. и определение №183/04.02.2016 г. по търг.д.№745/2015 г. по описа на Петричкия районен съд, и са отхвърлени като неоснователни исковете на АС „П. &Х.“ – [населено място], област Б., за признаване на установено по отношение на ответника по исковата молба съществуването на следните вземания: 18789,13 лева – представляваща дължими суми по договор за текуща правна помощ от 08.02.2013 г., от които: 11400 лева – текуща правна помощ за месеците октомври, ноември и декември 2014 г.; януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2015 г.; 549,13 лева – обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяко просрочено вземане и 6840 лева – неустойка по чл.6, ал.5, във връзка с ал.3 от договора за текуща правна помощ от 08.02.2013 г., както и законната лихва върху общата претендирана сума, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство – 12.8.2015 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №921/13.8.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№634/2015 г. по описа на Петричкия районен съд, както и за присъждане на разноски
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че касационната жалба на ищеца е подадена срещу съдебен акт по претенции с обща стойност 18789,13 лева, като всяка от тях е съответно в размер на 11400 лева, 549,13 лева и 6840 лева. Всяка една от тези претенции е под 20000 лева, както и сбора от претенциите.
За разглеждането им съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК касационният контрол е изключен с оглед редакцията на посочената норма след изменението на ГПК – ДВ, бр.50 от 2015 г., в сила от 07.7.2015 г.
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки от посочените три иска е под 20000 лева. Същата е подадена на 22.7.2016 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с ЗИДГПК/ДВ, брой 50 от 2015 г., в сила от 07.7.2015/, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№2657/22.7.2016 г., подадена от адвокати М. П. и П. Х. – процесуални представители на ищеца АС „П. в с. с Х.“ срещу въззивно решение №3375/24.6.2016 г. по търг.д.№207/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: