О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 06.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2035/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2287/17.3.2016 г., подадена от Д. Н. К. от [населено място], приподписана от адв. С. Г., против въззивно решение №45/16.02.2016 г. по гр.д.№843/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №811/14.10.2015 г. по гр.д.№1757/2015 г. по описа на Врачанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], [община], С. област, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т-1-3 КТ.
Въззивният съд е препратил към мотивите на на районния съд, на основание чл.272 ГПК, като освен това е изложили свои съображения за неоснователността на предявените искове, а именно, че „Разпоредбата на чл.190,ал.1,т.4 от КТ въвежда две нарушения на трудовата дисциплина-злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име и разпространение на поверителни за него сведения,като всяка от тях е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарна отговорност. Или според тази разпоредба, нарушенията на трудовата дисциплина са: неспазване на задължението за лоялност;злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име и разпространение на поверителни сведения за работодателя.
При изпълнение на работата,за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения,както и да пази доброто име на предприятието съгласно изискванията на чл.129,т.9 от КТ. Работникът или служителят е длъжен да не злоупотреба с доверието на работодателя,което произтича от обстоятелството,че трудовите правоотношения винаги се създават с оглед личността на работника или служителя.В основата на трудовото правоотношение стои доверието на работодателя в честността,лоялността и почтеността на работника или служителя.
На следващо място работникът или служителят е длъжен да не разпространява сведения,поверителни за работодателя.Това задължение е известно в практиката като задължение за опазване на служебните тайни на работодателя. Механизмът на изпълнение на това задължение изисква работодателят първо да определи изрично кои именно сведения ,ставащи достояние на работниците или служителите в хода на изпълнение на трудовите им задължения,счита за служебна тайна. Едва след като бъде запознат със съдържанието и обхвата на сведенията, които работодателят счита за служебна тайна, за работника или служителя възниква задължението да не ги разпространява.
Поверителни сведения за предприятието са сведенията,които са обявени за такива с нормативен или административен акт,с договора между страните по трудовото правоотношение или със заповед на работодателя. В настоящия случай,работодателят е обявил за поверителни сведенията станали известни на служителя вследствие работата му,като за поверителна информация е прогласена всякакъв вид информация, свързана с изпълнение на задълженията по трудовия договор,респективно длъжностна характеристика/ вж. §6 от Общите допълнителни задължения по приложения на л.174 трудов договор/. Така,че оплакванията на защитата на въззивника,че работодателят не е конкретизирал в достатъчна степен кои сведения счита поверителни са несъстоятелни. С трудовия договор работодателят в достатъчна степен ясно е определил кои сведения счита поверителни ,т.е. служебна тайна,като ищецът, сключвайки трудовото правоотношение, се е задължил да изпълнява това свое задължение.
Ясно е, че всички сведения,които въззивникът е дал на Информационна агенция „Т.“,което обстоятелство той не оспорва,а и това поведение е установено със свидетелски показания, са му станали известни при и по повод изпълняване на задълженията му като управител на филиала на работодателя в [населено място]. Съдебната практика приема,че нарушението „разпространение на поверителни за работодателя сведения“ се осъществява чрез съобщаване на тези сведения и данни на външно за предприятието лице,на което работникът или служителят не е имал право да ги прави достояние.
Следващо от тази категория е задължението за опазване доброто име на работодателя,като в изпълнение на това задължение работникът или служителят със своите действия следва да не го злепоставя. В настоящия случай,давайки сведенията оповестени от Информационна агенция „Т.“,като работодателят в уволнителната заповед е конкретизирал кои изявления счита за поверителни и неверни и по този начин уронващи доброто му име, въззивникът-ищец е нарушил отново задължението за лоялност по поето задължение за неразпространение на сведения, представляващи служебна тайна, още повече,че тези сведения няма основание да се считат за верни,предвид липсата на каквито и да било данни в делото в насока за достоверност. Напротив, нито съдържащата се на л.407 от делото Процедура № 30 за контрол на МХД/срок на годност/,нито по някакъв друг начин чрез съответен акт е установено,че стоките с изтекъл срок на годност са били предлагани на клиенти на магазина. Въпросната процедура подробно установява начина на работа и контрол по отношение на срока на годност на предлаганите артикули,включително и задълженията на ищеца в качеството му на заеманата от него длъжност,като урежда и предвидена дисциплинарна отговорност при констатация за отклонения. Дори самият ищец, в няколко поредни обяснения през годините на трудовите му правоотношения е правил изявления по повод извършвани проверки,че не допуска продажба на стоки с изтекъл срок на годност,като изрично посочва,че в такава насока няма констатации на нито един държавен орган./ вж. обяснение по повод писмо № 556/07.06.2013г.-л.241;обяснение № 1010/19.12.2012г. на л.247-248 от делото/. Уронване на доброто име на работодателя ще има винаги, когато последният се злепоставя пред трети лица,какъвто е настоящия случай. Това нарушение е формално и при него не се изисква настъпване на неблагоприятен резултат,но то е укоримо от гледна точка на изискващата се към работодателя лоялност и доверие,заложена в трудовия договор, Правилника за вътрешния трудов ред, КТ и което нарушение с оглед степента на засегнатия работодателски интерес и заеманата от служителя длъжност/в случая ръководна/, може да формира налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Относно немотивираността на уволнителната заповед и неспазване на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 КТ от страна на работодателя ?, като се твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, и 2. Разпространение чрез медиите на незаконните нареждания на работодателя/в случай относно продажбата на стоки с изтекъл срок на годност/, уронват ли доброто му име и представляват ли за него поверителни сведения ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се сочат и представят 4 решение на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], [община], С. област, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на касационната жалба намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационният жалбоподател въпроси са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като същите макар и да са поискани своевременно, не са доказани. По делото не са представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №45/16.02.2016 г. по гр.д.№843/2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., първи състав, по касационна жалба, вх.№2287/17.3.2016 г., подадена от Д. Н. К. от [населено място], приподписана от адв. С. Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място], [община], С. област, за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: