О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1856/2018 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3306/10.4.2018 г., подадена от адв. Ю. Д. – процесуален представител на Б. А. Г. от [населено място], област П., срещу определение №166/27.3.2018 г. по гр.д.№710/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к., с което е допълнено решение №494/19.12.2017 г. по посоченото въззивно дело, като Б. Г. е осъден да заплати на Община Велинград деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1560 лева и оставена без уважение молбата на посоченото лице по чл.248 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските, извършени от него. Със същото решение е оставена без уважение молбата на „ВКТБ“ ЕООД – Велинград за допълване на решението в частта за разноските.
За да постанови посочения резултат Пазарджишкия окръжен съд е приел, че при наличието на две жалби от страните и след като и двете жалби са оставени без уважение, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Относно молбата на Община Велинград по чл.248 ГПК съдът е стигнал до извод, че същата е основателна, тъй като искането за присъждане на разноски е направено своевременно и ищецът дължи на ответника по исковата молба разноски за въззивното производство, тъй като по делото е приложен списък на разноските, както и фактура с платежно нареждане за сумата 1560 лева. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията от страна на ищеца, че общината не е имала представител в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Относно възражението за прекомерност на направените от ответника по исковата молба разноски за въззивното производство, окръжният съд е стигнал до извод, че същото е неоснователно.
Срещу горепосоченото определение на въззивната инстанция е подадена частна жалба, в която се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Твърди се, че липсва списък на разноските, извършени от Община Велинград, че съдът е задължен да връчва препис от отговора на другата страна и това не е сторено, като се оспорва и съдебния протокол на въззивната инстанция. Оспорва се и неприсъждането на разноски по отношение на „ВКТБ“ ЕООД – Велинград. Сочи се съдебна практика.
Ответникът по частната жалба „ВКТБ“ ЕООД – Велинград, посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Община Велинград, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения:
Относно присъдените в полза на Община Велинград разноски за въззивното производство изводите на въззивната инстанция са правилни. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с депозирането на становище, вх.№10450/17.11.2017 г., с което са представени списък на разноските, фактура и банково бордеро за сумата 1560 лева. Депозирането на това становище е извършено преди провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд, докладвано е/страница първа от съдебния протокол-лист 30 от въззивното дело/ и е съобразено от него.
Неоснователно е и оплакването за присъждане на ДДС по фактурата за услуга, тъй като очевидно пълномощникът – адвокат, е регистриран по ЗДДС, и неотбелязването на това обстоятелство във фактурата бил довело до финансова санкция да него. Освен това в тежест на жалбоподателя е да докаже липсата на такава регистрация на адвоката, а в жалбата липсва такъв довод.
Неоснователно е оплакването, че съдът е длъжен да изпрати на жалбоподателя препис от отговора на ответната страна. Развитите по това оплакване доводи превратно тълкуват разпоредбата на чл.263, ал.1 ГПК, тъй като в нея няма изискване за изпращане препис от отговора. Препратката на чл.263, ал.1, изречение второ ГПК е само за прилагане на препис от отговора за другата страна/чл.261, т.1 ГПК/.
Неоснователно е оплакването относно обжалваното определение в частта му, с която са оставени без уважение исканията на частния жалбоподател в настоящото производство и „ВКТБ“ ЕООД – Велинград. Липсата на промяна в крайния резултат от спора е основание за отказ на съда да присъди разноски за въззивната инстанция, и те да останат в тежест на страните, така както са направени.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №166/27.3.2018 г. по гр.д.№710/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: