О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 25.09.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3031/2017 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6354/01.6.2017 г., подадена от адвокат И. И. – процесуален представител на ищците Л. Д. Х. и Р. И. Х., и двамата от [населено място], срещу въззивно определение №675/19.5.2017 год. по ч.гр.д. №280/2017 год. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., с което е потвърдено определение №1007/27.02.2017 г. по гр.д.№970/2017 г. по описа на Русенския районен съд, XI гр.състав, с което е прекратено производството по иска на частните касационни жалбоподатели в настоящото производство, за заплащане на сумата 19885 лева – увеличената стойност на апартамент, подробно описа в исковата молба и диспозитива на първоинстанционното определение.
Въззивната инстанция е приела, че исковата молба е депозирана в съда на 17.02.2017 г., т.е. след откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ответника. Изложени са изводи, че съгласно нормата на чл.637, ал.6 ТЗ е недопустимо след откриване производството по несъстоятелност образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу дружеството в несъстоятелност. Прието е и, че нормата предвижда изключение от това правило, а именно за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, за трудови спорове и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, а настоящия казус не попада в приложното поле на изключенията, визирани в посочената разпоредба.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели твърдят, че въззивното следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се разпоредбата на чл.2 ГПК, описва се твърдяната в исковата молба фактическа обстановка по спора и се твърди, че единствената възможност за ищците да се удовлетворят по някакъв начин за направените подобрения е да потърсят отговорност от [фирма], изразяваща се в заплащане на съответните подобрения в имота. Поради това се навежда довод, че предявеният иск е допустим и делото не следва да се прекратява.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е относим към настоящия процесуален спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай липсва формулирането на въпрос по смисъла на визираната законова разпоредба и съобразно разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение въззивно определение №675/19.5.2017 год. по ч.гр.д. №280/2017 год. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: