О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София 20.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1002/2019 год.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от адв.А.Ч. – процесуален представител на К. Д. К. против определение № 48/ 01.02.2019 г. по гр.д № 392/2019 г. по описа ВКС, IІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 1915/ 15.11.2018 г. по гр.д. № 1895/2018 г. на Варненски окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди,че позовавайки се на цената на иска съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.280,ал.3 ГПК и не е дал достъп до справедлив съдебен процес. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената касационна жалба е срещу въззивно решение постановено по частичен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.240 и сл.ЗЗД за сумата 5 000 лв. Посочено е, че цената на иска е под установения в закона минимум,а извън правомощията на ВКС е да се произнася по валидността и правилността на съдебни актове неподлежащи на касационен контрол.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1,предл.2 ГПК. Доколкото се касае за вземания, породени от договор за заем, правилна е преценката, че минималният размер на цената на иска, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 5 000 лв. – изискване, което в настоящия случай не е налице.
Процесуалните гражданско-правни норми, уреждащи възможността определен съдебен акт да бъде обжалван, както и условията и сроковете за това са императивни и съдът и страните са длъжни да се съобразяват с тях. Развитият в жалбата довод ,че ВКС е следвало да се произнесе по съществото й,а не да прегражда по-нататъшното развитие на делото е неотносим към направения извод за недопустимост на касационното обжалване, поради което като такъв не може да бъде „правното основание“ за исканата отмяна на определението като неправилно.
Настоящият тричленен състав споделя изцяло, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48/ 01.02.2019 г. по гр.д № 392/2019 г. по описа ВКС, IІІ г.о
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: