О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
гр. София, 21.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3526/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Амбулатория за групова практика за първична помощ Цито Медика“ООД, подадена от адв. И. Д., против определение № 1513/ 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1437/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което се потвърждава определение № 5573/21.05.2019 г. по гр.д. № 12808/2018 г.на Районен съд – Пловдив, с което производството по посоченото гражданско дело е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на това по гр.д.№ 15669/2018г. на РС-Пловдив.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушения на материалния закон, съществени нерушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество на спора.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2,предл.3 ГПК във връзка с въпроса относно приложението на нормата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК и по-конкретно кога е налице дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора и как се определя,кое е обуславящо и кое е обусловено правоотношение,т.е. кой спор е преюдициален по смисъла на нормата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – ДКЦ„Свети Георги“ ЕООД – Пловдив.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд подлежащо на касационен контрол.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е взел предвид следното:
Производството по гр.д.№ 12808/2018 г.на РС-Пловдив е образувано по искова молба на АГППП Цито Медика ООД против ДКЦ“Свети Георги“ЕООД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението му по договора за наем от 05.06.2018 г.за предаване на фактическата власт върху имота за периода 01.08.2018г.-31.05.2012 г.
Производството по висящото гр.д.№ 15669/2018г.на РС-Пловдив е образувано по иск на ДКЦ“Свети Георги“ЕООД против АГППП Цито Медика ООД с правно основание чл.233,ал.1 ЗЗД за връщане на имота – предмет на същия договор за наем,на основание прекратяване на договорното правоотношение, настъпило на 06.06.2018 г.
При така установеното е приел,че основният спорен въпрос в производството за връщане на имота е дали процесния договор за наем е прекратен на 06.06.2018 год.или е продължил да действа,поради което въпросът е обуславящ и за спора по гр.д.№ 12808/2018 г.и е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика,а именно: Съдът спира производството по делото, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело.Когато предмет на едно от делата е правоотношение,което е преюдициално спрямо предмета на второто дело липсва обективен идентитет и е налице изискуемата
се от чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка между отделните дела на обусловеност и то при съществуващ помежду им субективен идентитет.В разглеждания случай преюдициалния спор дали договорът за наем е прекратен на 06.06.2018 г. се явява процесуална пречка за разглеждане и правилно разрешаване на обусловеното от него /гр.д.№ 12808/2018г./ друго дело,поради което е налице условието за спиране на обусловеното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1513/ 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1437/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: