3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София 11.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3032/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „КТМ ЕКС“ ЕООД, подадена чрез адв. И. З., против въззивно определение № 301/10.05.2019 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по ч.т.д. № 207/2019 г., с което е потвърдено определение № 271/22.01.2019 г. по т.д. № 1756/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Касаторът счита, че посоченото от въззивната инстанция позоваване на фактическо състояние – владение, което обуславя правния интерес на ищеца по насрещния иск е неправилно и в противоречие с приетото в ТР № 8/2013 г.Твърди, че евентуалната бъдеща правна възможност за ответниците да предявят иск по чл. 34 ЗЗД би смутила владението му.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което са формулирани следните въпроси: 1. “Подлежи ли на защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск единствено и само изрично посоченото фактическо състояние в ТР № 8/2711.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГК (владението е смутено /без да е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице , което неоснователно претендира, че е собственик) или могат да бъдат защитавани и други фактически състояния, респективно налице е правен интерес?“ и 2. „От значение ли е да се отчетат действителните материални права върху вещта, предмет на иск по чл. 26 ЗЗД, респективно на чл. 34 ЗЗД при постановяване на двустранна реституция на престациите?“. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., а по отношение втория счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК .
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещните страни по частната жалба В. С. В. и К. Т. В. не са подали писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Макар и постановено по отношение на насрещен иск, определението подлежи на обжалване, тъй като в случая не е налице хипотезата за отказ да се разгледа насрещен иск поради липса на условията по чл. 211, ал. 1 ГПК или на основание чл. 211, ал. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване. С обжалваното определение съдилищата са приели, че насрещният иск е недопустим, което е пречка за разглеждането му, както в едно производство, наред с първоначалния, така и в самостоятелно производство, в който смисъл е и практиката на ВКС./определение № 330/05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 21085/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение по ч.т.д. № 706/2009 г. по описа на ВКС, I т.о. /
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. В. и К. Т. В. против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на замяна на недвижим имот с движима вещ, извършена по Нотариален акт № 67, т. 4, рег. № 9087, д. № 346/05.09.2014 г., поради противоречие с добрите нрави. В срока по чл. 367 ГПК е постъпил насрещен иск от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД срещу ищците В. С. В. и К. Т. В., предявен при условията на евентуалност – в случай че бъде уважен първоначалния иск, да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *******, с площ от 1649 кв.м., находящ се в [населено място], м-ст „П.“, т.е. че не са собственици на имота, предмет на атакуваната сделка с иска за прогласяване на нищожност. Посочено е, че в предявения насрещен отрицателен установителен иск правният интерес на „КТМ ЕКС“ ЕООД се обосновава с легитимацията на ответниците по него да претендират даденото по замяната на основание чл. 34 ЗЗД.
За да се произнесе, въззивният съд е съобразил приетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че липсва правен интерес от предявяването на насрещния иск. Извън придобитите права по атакуваната сделка ищецът по предявения в условията на евентуалност насрещен иск не сочи наличието на свои материални права, които да бъдат защитени с насрещния иск. Освен това евентуалните действия на ответниците по предявения насрещен иск да реализират правата си по чл. 34 ЗЗД не са фактически, а правни.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно, респективно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не се осъществяват и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е общ и не се отнася до конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило крайния му извод за липса на правен интерес от предявяване на насрещния отрицателен установителен иск за собственост. Освен това въззивният съд, при преценка на съдържанието на насрещната искова молба, е посочил, че въобще липсва позоваване на фактическо състояние, което да обуславя правен интерес от страна на “КТМ ЕКС“ ЕООД. Направена е преценка, че липсват каквито и да е твърдения, които да обосновават наличието на правен интерес за предявяването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което и производството по иска е прието за недопустимо.
По отношение на втория въпрос следва да се посочи, че искане за двустранна реституция на престациите по сделката, чиято нищожност е претендирана от ищците по главния иск, не е заявено, поради което то е извън предмета на настоящия спор. Той няма никакво отношение към процесуалната допустимост на предявения отрицателен установителен иск. Въззивният съд само в допълнение е посочил, че за иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, респ.чл. 34 ЗЗД, е без значение собствеността върху вещта към момента на сключване на атакуваната сделка, тъй като реституцията на престациите следва по силата на закона. Освен това, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно бланкетното посочване на разпоредбата, а е необходимо касаторът аргументирано да изложи защо повдигнатия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 301/10.05.2019 г. по ч.т.д. № 207/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: