4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 23.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело 2924/2019 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 и чл.274, ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3700/22.5.2019 г., подадена от М. Д. Д. против въззивно определение №267/16.4.2019 г. по ч.гр.д.№154/2019 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 24643/23.10.2018 г., депозирана от М. Д. Д., срещу определение № 1177/28.09.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание, по гр. дело № 1887/2018 по описа на Кюстендилския районен съд и е оставена без уважение частна жалба, вх. № 1846/22.01.2019 г., от същия жалбоподател срещу определение обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., проведено по гр. дело № 1887/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за прекратяване на производството пред КнРС и изпращане на същото по подсъдност на СРС.
Въззивната инстанция е приела, че „е сезирана с две частни жалби, съответно срещу определение № 1177 от 28.09.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание, по гр. дело № 1887/2018 г. по описа на КнРС и срещу определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., проведено по гр. дело № 1887/2018 по описа на същия съд, с които жалби е релевирирано от жалбоподателя едно и също оплакване за неправилност на постановените съдебни актове, поради обстоятелството, че делото е подсъдно не на КнРС, а на Софийски районен съд.
По отношение на частна жалба с вх. № 24643/23.10.2018 г. срещу определение № 1177/28.09.2018 г., настоящата инстанция намира следното:
С депозираната жалба се иска отмяна на определение, с което гр. дело № 1887/2018 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. От една страна това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, а от друга по релевираното в частната жалба искане за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност КнРС се е произнесъл с определение от 19.12.2018 г., което е предмет на въззивна проверка в настоящото производство, поради което КнОС счита, че не е налице правен интерес за жалбоподателя, тъй като по направеното от него искане от една страна е налице произнасяне на КнРС, а от друга определението за насрочване не е от категорията съдебни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване. С оглед на изложеното жалба с вх. № 24643/23.10.2018 г. следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
По отношение на частна жалба с вх. № 1846/22.01.2019 г. срещу определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., настоящата инстанция намира следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Определението от 19.12.2018 г., постановено от КнРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С определение № 346/14.06.2018 г. по гр.дело № 250/17 г., КнОС е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на КнРС, като е посочил в мотивите си, че след извършеното изменение на исковата претенция, в посока- намаляване, спорът е родово подсъден на районен съд. От своя страна КнРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, след което от страна на ищеца е депозирана молба с искане за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на СРС. Правилно молбата е оставена без разглеждане, тъй като за ищеца не е налице процесуална възможност да прави отвод за местна неподсъдност на спора. Съдът също не е компетентен да решава въпроса за местната подсъдност служебно, а следва да следи за същата единствено по отвод на ответника. В този смисъл е и постановеното по сходен казус определение №1536 от 11.05.2017г. по в.ч.гр.д.№1858/2017г., в което Апелативен съд-София е приел, че в този случай родово и местно компетентен да разгледа исковете се явява Районен съд-Кюстендил.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване като се сочи, че определението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и от значение за точното прилагане на закона. Моли се за уважаване на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по нея съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по нея съдът взе предвид следното:
Частната жалба в частта й, с която е оставена без уважение частна жалба, вх. № 1846/22.01.2019 г., срещу определение обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., проведено по гр. дело №1887/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за прекратяване на производството пред КнРС и изпращане на същото по подсъдност на СРС, настоящият състав на ВКС, IV г.о. намира, че изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението не представлява дори опит за поставяне на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а навеждане на касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Частната жалба в частта й, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№24643/23.10.2018 г., депозирана от М. Д. Д., срещу Определение № 1177/28.09.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание, по гр. дело № 1887/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд, съдът намира следното:
Определението е правилно, тъй като атакуваното определение пред въззивната инстанция не подлежи на обжалване, а и липсва правен интерес от страна на частния жалбоподател, тъй като е налице произнасяне по поставения от последния въпрос.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта й, с която е оставена без уважение частна жалба, вх. № 1846/22.01.2019 г., срещу определение обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., по гр. дело №1887/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за прекратяване на производството пред КнРС и изпращане на същото по подсъдност на СРС, а в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за прекратяване на производството пред КнРС и изпращане на същото по подсъдност на СРС, следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №267/16.4.2019 г. по ч.гр.д.№154/2019 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба, вх.№1846/22.01.2019 г., срещу определение обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.12.2018 г., проведено по гр. дело № 1887/2018 г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №267/16.4.2019 г. по ч.гр.д.№154/2019 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за прекратяване на производството пред Кюстендилския районен съд и изпращане на същото по подсъдност на Софийския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: