6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
София, 28.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №371/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И. Ц. – процесуален представител на ищцата Й. С. Р. от [населено място] против въззивно решение №1867/05.12.2011 г. по гр.д.№2473/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.4.2011 г. по гр.д.№4219/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, с което са отхвърлени предявените от Й. С. Р. срещу Т. В. С. и М. П. Ш., и двамата от [населено място], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.17, ал.1, във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните сделки: покупко-продажба по нотариален акт ***, том ****, дело №19315/9* год.; дарение, оформено с нот.акт № ***, том *******, дело №37698/9* г.; покупко-продажба по нот.акт №**, том *******, дело №26304/9* год.; дарение, оформено с нот.акт № ***, том *, дело №161/200* г.; покупко-продажба по нот.акт №**, том **, дело №303/199*г. и дарение, оформено с нот.акт №***, том *, дело №159/200* г., като неоснователни и недоказани.
Въззивната инстанция е приела, че решението на СГС е правилно и на основание чл.272 ГПК, е препратила към мотивите на въззивната инстанция. Не за зачетени възраженията на ищцата. С оглед влязлото в сила решение за прекратяване на брака е прието, че споразумението по чл.101 СК/отм./ съдът е стигнал до извод, че същото не подлежи на ревизия по съдебен ред,нито чрез преглед по реда на надзора, нито посредством реда за неговата отмяна, включително и относно имуществените права. Изводът е обоснован с приетото в решение №906/30.6.2006 г. по гр.д.№635/2005 г. на ВКС, както и решение №663/31.10.1995 г. по гр.д.№532/1995 г. на ВКС, 5-членен състав. Относно другите два имота, които са посочени в исковата молба, че за да се установи привидност на един договор се предполага доказване на разминаване на последиците, които изглежда да са желани от страните по силата на договора и тези, които те действително целят да постигнат. С оглед конкретния случай, въззивната инстанция е стигнала до извод, че ищцата не е представила никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, а именно че няма данни парите за покупката на визираните недвижими имоти да са платени от нейния бивш съпруг или от самата нея, макар в нотариалните актове да е посочено името на М. Ш… Прието е също така, че всяка страна, която участва в сключването на симулативна сделка , носи тежестта да я докаже, а доказването става чрез т.нар. писмено доказателство по чл.165 ГПК или чрез “обратен документ”, а в случая не е установено с надлежни доказателствени средства твърдяната симулация. Относно твърденията на ищцата във въззивната жалба, че съдът не допуснал свидетели, които щели да докажат, че ответникът по исковата молба и семейството му разполагали с пари, че той бил купил/платил/ недвижимите имоти, че той бил страна в предварителните договори , не се приемат от въззивния съд с оглед изричната разпоредба на чл.164 ГПК, тъй като не може със свидетели да се установяват правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт, опровергаването на съдържанието на изходящ от страната писмен документ и др.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с приложени към касационната жалба решения. Поставят се следните въпроси:
1. Допустими ли са свидетелски показания, когато страната се домогва да докаже, че една сделка, насочена срещу нея, е симулативна ?. Касационната жалбоподателка се позовава на разпоредбата на чл.165, ал.2, изречение второ ГПК, и противоречието между обжалваното решение и следните три решения – №639/09.10.1995 г. по гр.д.№483/1995 г. на ВКС, 5-членен състав, №492/12.7.2010 г. по гр.д.№1904/2009 г. на ВКС, І г.о. и №775/22.11.2010 г. по гр.д.№929/2009 г. на ВКС, І г.о., и
2. Представлява ли споразумението по чл.101 СК/отм./ пречка за установяване на съществуването на други имоти в СИО, които не са били предмет на самото споразумение ? Изявлението в споразумението по чл.101 СК/отм./, че страните уреждат всички свои имуществени отношения представлява ли пречка за предявяване на претенции за други имоти ? и Декларирането в споразумението, че един имот е индивидуална собственост на единия от съпрузите, представлява ли пречка за установяване на неговия характер като СИО ?. Като противоречиви на обжалваното решение по този въпрос се сочат решение №756/28.9.2001 г. по гр.д.№7/2000 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №826/16.11.1999 г. по гр.д.№190/1999 г. на ВКС, І г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. П. Ш., посредством процесуалния си представител – адв. Л. Т. е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът по касация Т. В. С., посредством процесуалния си представител – адв. Л. Д., също е депозирало отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касационната жалбоподателка процесуалноправен въпрос – “Допустими ли са свидетелски показания, когато страната се домогва да докаже, че една сделка, насочена срещу нея, е симулативна ?”, не е решен в противоречие с приетото в изложените две решения, постановени от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК. И в двете решения е прието, че съгласно чл.134, ал.2 ГПК/отм./, който е аналог на чл.165, ал.2 ГПК, свидетелските показания се допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото няма писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Посочено е, че това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.
Освен визираните от касационната жалбоподателка решения е налице и друго решение – №163/15.6.2011 г. по гр.д.№1536/2009 г. на ВКС, ІV г.о., също постановено по чл.290 ГПК, с което е прието че сключеният договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва свободно със свидетелски показания. Съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК свидетелски показания може да бъдат допуснати от съда с изричното съгласие на насрещната страна, поради което при сключването на привидната сделка или по-късно страните съставят „обратно писмо”, в което, според естеството на договора, признават или неговата привидност, или прикритото съглашение. Обратното писмо доказва симулацията в отношенията между страните и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания и при наличието на т.нар. „начало на писмено доказателство” – документ, който не е „обратно писмо”, тъй като не доказва симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът “начало на писмено доказателство” не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана.
С оглед изложеното по поставения въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като изводите му по него не са в противоречие с установената практика на ВКС по чл.290 ГПК.
По естеството си поставените от касационната жалбоподателка група въпроси, а именно – Представлява ли споразумението по чл.101 СК/отм./ пречка за установяване на съществуването на други имоти в СИО, които не са били предмет на самото споразумение ? Изявлението в споразумението по чл.101 СК/отм./, че страните уреждат всички свои имуществени отношения представлява ли пречка за предявяване на претенции за други имоти ? и Декларирането в споразумението, че един имот е индивидуална собственост на единия от съпрузите, представлява ли пречка за установяване на неговия характер като СИО ?, следва да се преформулират като материалноправен въпрос относно преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения.
По този въпрос касационната жалбоподателка е посочила като противоречиви на обжалваното решение две решения, постановени при действието на отменения ГПК – решение №756/28.9.2001 г. по гр.д.№7/2000 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №826/16.11.1999 г. по гр.д.№190/1999 г. на ВКС, І г.о.
Противоречието, на, което се позовава касационната жалбоподателка, между визираните две решения е разрешено с решение №296/15.6.2010 г. по гр.д.№422/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК. С него е прието, че споразумението по чл.99, ал.3 СК/отм./, което е идентично на споразумението по чл.101 СК/отм./ има договорен характер, като чрез него страните уреждат отношенията си, включително и по имуществените въпроси. И докато по предвидения в закона ред споразумението не бъде изменено,прекратено, развалено или отменено /по аргумент от чл.20а,ал.2 ЗЗД/, същото с оглед договорния си характер и съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили и уредените в него въпроси,касаещи имуществените отношения между бившите съпрузи,не могат да бъдат пререшавани.
В същия смисъл е и друго решение – №691/0112.2010 г. по гр.д.№83/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., също постановено по чл.290 ГПК.
Тъй като обжалваното решение е съобразено с горепосочените решения не се налага допускането му до касационно обжалване и по този въпрос.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответницата по касация М. П. Ш. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лева. Разноски не следва да се присъдят на ответника по касация Т. В. С., тъй като същият не е представил доказателства за извършването им в настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1867/05.12.2011 г. по гр.д.№2473/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, по касационна жалба, вх.№640/20.01.2012 г., подадена от адв. И. Ц. – процесуален представител на ищцата Й. С. Р. от [населено място].
ОСЪЖДА Й. С. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ап., ет., да заплати на М. П. Ш., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет., ап., деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация Т. В. С. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: