О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 08.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №292/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от юрисконсулт С. И. – процесуален представител на ищеца Б. С. И. от [населено място] против въззивно решение №134/17.10.2011 г. по гр.д.№318/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №389/31.3.2011 г. по гр.д.№2059/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. С. И. от [населено място] против В. П. П. от [населено място] иск с правно основание чл.21, ал.1, във връзка с чл.19, ал.3 СК – 1985 г./отм./.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е отрицателен установителен – за оборване презумпцията по чл.19, ал.3 СК/отм./, а посоченото от окръжния съд основание – чл.21, ал.3 СК не променя правната квалификация на предявения иск, тъй като по отношение приложимостта на нормата на чл.19, ал.3 СК/отм./, извън промяната на номерацията в новия СК, законодателят не е въвел промяна в установената с тази норма оборима законова презумпция за придобиване на имущество по време на брака между страните в режим на СИО. Изложени са и изводи по съществото на спора относно отделните претендирани от ищеца имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1. Докладчикът по първоинстанционното дело е участвал в решаването на въззивното бракоразводно решение между същите страни, като в мотивите му са възприети коренно различни факти от тези по настоящото дело, касаещи общността между страните по делото. Съдията не си направи отвод, нито въззивният съд обсъди това ми възражение.
2. И първоинстанционният съд и въззивният съд не съобразиха факта, че развода между страните по делото е постановен с решение от 05.6.2008 г., основаващо на отменения СК, като игнорирайки този факт, делото неколкократно бе оставяно без движение и прекратявано, докато не възприема наложената ми от съда правна квалификация.
3. Независимо от наложената ми от съда правна квалификация/ по новия СК/ и в пледоарията си пред първоинстанционният съд и в защитата ми пред него съм поискал на основание чл.21, ал.2 СК/отменен/, ако съдът отхвърли предявения от мен иск, то да определи съответните части на страните по делото. И с оглед това за преценят дали изцяло да уважат иска, ако дела на ответницата е незначителен. Нито едно от двете съдилища, се произнесоха по това мое искане, въпреки че в мотивите на първоинстанционния съд са приети други неща. Въззивният съд не е отговорил на жалбата ми в тази й част.
4. Въззивният съд е постановил решение по непредявен от мен иск – “иск за отричане приноса на ответницата в придобиване на ? ид. ч. от описаните недвижими имоти” и неправилно го е квалифицирал като отрицателен установителен.
5. И двете съдилища не са обсъдили довода ми за липса на доказателства за размера и влагането на суми от продажбата на жилище – СИО в изграждането на жилищната сграда. Такива твърдения се явяват едва в защитата на ответницата пред първата инстанция.
Сочи се противоречива практика и се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация В. П. П., посредством процесуалния си представител – адв. В. Д., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора.
Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №134/17.10.2011 г. по гр.д.№318/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№5766/01.12.2011 г., подадена от адвокат С. И. – процесуален представител на ищеца Б. С. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: