О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 30.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1333/2018 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба, подадена от адв. Е. Т.-Ж. в качеството й на процесуален представител на А. М. Б., против определение № 38/19.01.2018 г. по ч.гр.д № 152/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 3277/18.10.2017 г. по ч.т.д. № 1105/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 6114/14.06.2017 г., постановено по гр.д. № 14090/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 1403/06.04.2017 г. по гр.д. № 14090/2016 г. по описа на РС – Варна в частта за разноските и е прекратено производството по делото.
В жалбата се сдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че производството се е развивало по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, както и че ВКС е следвало да изпрати частната жалба по компетентност на Апелативен съд- В., а не да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Иска се разглеждане на жалбата по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба [фирма] и третото лице помагач – [фирма] не са подали отговори.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва съдебния акт, против определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Достигнал е до този извод като е приложил разпоредбите на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК. Посочил е, че с първоинстанционното решение № 1403/06.04.2017 г. РС-Варна се е произнесъл по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от [фирма] срещу жалбоподателя, два обективно съединени установителни иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, всеки един от които е с цена под 5 000 лв., а именно: за сумата 1 838.04 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода месец февруари 2012 г. – месец април 2014 г., ведно със законната лихва от 18.03.2015 г. до окончателното ? изплащане; и за сумата 391.23 лв. – лихва (обезщетение) за забава върху главницата за периода 31.03.2012 г. – 17.02.2015 г. Съобразил е, че въззивното решение, което би било постановено по това гражданско дело, не би подлежало на касационно обжалване с оглед цената на иска. Освен това обжалваемостта на определението, с което съдът се произнася по искането за изменение на решението в частта за разноските, е обусловена от обжалваемостта на постановеното решение. Цената на иска като формален критерий, изключващ допустимостта на касационното обжалване, е обусловила крайния извод на съда за оставяне без разглеждане частната жалба срещу определението в частта за разноските.
По същество частната жалба е неоснователна.
Предходният състав на ВКС се е произнесъл в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, което изключва компетентността на апелативен съд. Предмет на частната жалба е определение на въззивния съд, с което се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските. Окръжен съд – Варна се е произнесъл в хипотезата по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно ОС – В. се е произнесъл като въззивна инстанция и определението му подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК пред Върховния касационен съд. Ето защо неоснователни са оплакванията за нарушена процедура при разглеждането на жалбата. Действително с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС е дало задължително тълкуване в смисъл, че определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, но то касае хипотезата, при която е подадена частна жалба срещу определение на въззивния съд по искане за изменение на въззивното решението в частта за разноските. Съобразно изложеното съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 274, ал. 4 и чл. 248, ал. 3 ГПК, като е съобразил цената на предявените при условията на кумулативност главен и акцесорен иск. Процесуалните разпоредби са императивни. След като волята на законодателя, обективирана в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е да изключи на формално основание определена от цената на предявените искове категория дела, съдът и страните са длъжни да се съобразят.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 38/19.01.2018 г. по ч.гр.д № 152/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: