О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 10.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 446/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И процесуален представител на ответника по исковата молба – “М” ЕООД – София, против въззивно решение от 16.10.2009 г. по гр.д. №102/2007 г. по описа на Софийски градски съд, в.о., ІІ- Б състав.
С посоченото решение е оставено в сила решение от 13.10.2006 г. по гр.д. №6352/2005 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 59 състав, с което е отхвърлен предявения от “М” ЕООД – София, против Д. М. Д. от град П. иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за сумата 1895,44 евро.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в първата част на касационната жалба/ се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, като тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като основания за това се сочи, че дружеството – касатор, е страна по други трудовоправни спорове с работници от същата бригада, респективно със същия предмет и в някои случаи съдът е отсъждал в полза на касатора, което е безспорно доказателство за противоречивото решаване а подобни казуси. В подкрепа та твърдение се сочи и прилага решение от 01.7.2009 г. по гр.д. №893/2007 г. на СГС, ІІ-В състав. Застъпва се становище, че съдът се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос като в противоречие с нормата на чл.221, ал.2 КТ съдът е задължил дружеството да уточни период, за който се търси обезщетение.- Излага се, че нормата регламентира задължението работникът да заплати на работодателя при дисциплинарно уволнение обезщетение в размер на действително претърпените вреди при срочно трудово правоотношение. По-нататък в изложението се сочи, че претенцията е само и единствено в размер на една брутна заплата, поради което е неправилно да се търси период на обезщетението като водещо е размерът на същото. Прави се оплакване, че абсолютно формално СГС е отхвърлил иска като се е позовал на периода, за който се дължи обезщетение, както и че изводите му коренно противоположни на тези на първата инстанция, което по същество представлява противоречива съдебна практика. Освен това се навежда довод, че в противоречие с материалния закон СГС е приел, че трудовото правоотношение е прекратено едва на 23.12.2005 г., момента в който работникът е получил заповедта за уволнение като не е отчетен безспорния факт, че той е напуснал самоволно обекта на 22.10.2005 г. и де факто е преустановил реална престация на труд. Твърди се, че липсват каквито и да е мотиви относно наличие/липса на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.221, ал.2 КТ като съдът се е задоволил само с едно единствено изречение,в което отрича наличието а такава връзка без да се аргументира изобщо за това.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Д. М. Д., посредством процесуалния си представител – адв. В, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява изразяване на становище по факти и обстоятелства по предявения иск. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Визираните в изложението оплаквания и доводи са касационни, но следва да бъдат разгледани, една когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.10.2009 г. по гр.д. №102/2007 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, по касационна жалба, вх. №65222/26.11.2009 г., подадена от адв. И процесуален представител на “М” ЕООД – София.
ОСЪЖДА “М” ЕООД – София, със седалище и адрес на управление: град С., бул.”Д” 62-64, да заплати на Д. М. Д., ЕГН – 5404233827, от град П., кв.”Т”, блок 13, вх. Б, ап.34, деловодни разноски в размерна 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: