О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 09.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №664/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Й. К. от град П., приподписана от адв. Я, против въззивно решение №614/18.12.2009 г. по гр.д. №963/2009 г. по описа на П. окръжен съд, г.к., І-ви въззивен състав.
С посоченото решение е потвърдено решение №829/02.11.2009 г. по гр.д. №1800/2009 г. по описа на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Й. К. от град П. против Р. п. к. “Т” – П. , иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 4000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Твърди се също така, че при втория фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, престацията се извършва с оглед очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а в конкретния случай ищецът е заплатил сумата от 4000 лева на ответника, представляваща гаранция за участие в търг, като самия участник – ищец по делото не е допуснат до него. Поради това се твърди, че сумата следва да се върне с оглед бъдещо неосъществено събитие.
Излага се също така, че по делото са събрани безспорни доказателства, неоспорени то ответната страна, а именно, че: ищеца е попълнил заявление за участие в търга и е заплатил необходимата гаранция – процесните 4000 лева, от името на фирмата на съпругата си “Д” ЕООД, след което комисията по провеждане на търга, която е прегледала представените документи е констатирала единствено, че ищеца няма пълномощно, поради което е бил отстранен от търга. Излага се също така, че твърденията на ответната страна, че ищеца е изявил желание за участва като физическо лице в търга е неоснователно, тъй като няма правна възможност за основание приетото решение №1/20.3.2009 г. на УС на РПК “Т” да се приемат документи на други участници. Сочи се, че според същото решение след започване на търга в 10.30 ч. На 03.4.2009 г., не може други физически и юридически лица да участват в него, а желанието на ищеца, ако е имало такова не е следвало да бъде разгледано от назначената комисия по провеждане на търга, тъй като същото е било против правилата, посочени в решението на УС на РПК – след започване на процедурата по изборна победител няма правна възможност да се включва нов участник.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – РПК “Т” – П. , посредством председателя си Д. Б. , е депозирал писмено възражение по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид възражението на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява преразказ на факти и обстоятелства от исковата молба и въззивната жалба. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Соченото в изложението дори не представлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
П. това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №614/18.12.2009 г. по гр.д. №963/2009 г. по описа на П. окръжен съд, г.к., І-ви въззивен състав, по касационна жалба, вх. №675/08.02.2010 г., подадена от А. Й. К. от град П., приподписана от адв. Я.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: