О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 17.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1895/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Я процесуален представител на ответника по исковата молба К. <Котра&@К. (КОРЕЙСКА А. ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ) – София, против въззивно решение от 24.6.2009 г. по гр.д. №1477/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по два въпроса, единият процесуалноправен, а другият материалноправен, именно: 1. “Необходимо ли е приложението на правилата за доказателствената тежест да бъдат прилагани по доказателствени факти, които не се нуждаят доказване ?” и 2. “Как следва да се реши въпроса при определяне действителната воля на страните, когато същите са сключили два отделни договора с различно съдържание ?”.
Като основание за допускане се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се прилагат решения: №544/15.6.2009 г. по гр.д. №2526/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., което е в противоречие с обжалваното решение; решение от 21.10.2002 г. по гр.д. №748/2002 г. на Пловдивския апелативен съд; №599/17.5.1993 г. по гр.д. №1724/1992 г. на ВС, ІV г.о.; №1648/06.01.1995 г. по гр.д. №377/1994 г. на ВС, V г.о., които са противоречиви.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. О. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по неоценяеми искове. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са формулиран бланкетно, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по него. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.6.2009 г. по гр.д. №1477/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А състав,, по подадена от адв. Я процесуален представител на ответника по исковата молба К. <Котра&@К. (КОРЕЙСКА А. ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ) – София, по касационна жалба, вх. №42709/13.8.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: