Определение №762 от по гр. дело №4231/4231 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 762
 
 
София, 23. 07. 2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
                    
                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                         ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                           ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4231/2008 година по описа на бившето ІІ г.о.
 
 
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “П” АД” – Р. , против въззивно решение № 356/03.07.2008 г. по гр.д. № 317/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че материалноправния спор е решаван противоречиво от различни по степен съдилища, като е налице позоваване на решение по гр.д. № 5326/2005 г. на Русенския районен съд, което е с идентичен на настоящия спор предмет. Налице е изявление, че представеното решение не е окончателно. Освен това се твърди, че материалноправния спор е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Излага се, че глава ІХ от Кодекса на труда не сочи съдържанието и обема на задълженията за спазване на трудовата дисциплина, а в правната уредба липсва легална дефиниция на това понятие. Твърди се, че в доктрината задължението за трудова дисциплина е с два компонента – за изпълнение на трудовата функция и изискване за спазване на поведение извън трудовия процес, като конкретно материалноправния спор произтича от различия в тълкуването на обема от задължения, включени в понятието трудова дисциплина. Моли се да се имат предвид мотивите на австрийския работен проект на ГПК. Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – В. И. П. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
От изложението, макар и подробно, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение с оглед тълкуването от въззивната инстанция на понятието трудовата дисциплина в контекста на конкретния случай. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това предвид посоченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да се отбележи, че цитираното и представено по делото решение по гр.д. № 5326/2005 г. на Русенския районен съд не е окончателно и не следва да се приеме като решавано противоречиво от съдилищата. Относно визирания казус следва да се отбележи, че крайният изход от посочения спор е с различен резултат. От извършената служебна справка в деловодството на Върховния касационен съд се установява, че с решение № 1580/17.12.2007 г. по гр.д. № 227/2007 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС е оставил в сила решение от 28.07.2006 г. по гр.д. № 662/2006 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която искът на С. А. С. срещу касационния жалбоподател в настоящото производство с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен.
Ирелевантни в случая са мотивите на австрийския работен проект на ГПК, тъй като те представляват само едно становище.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 356/03.07.2008 г. по гр.д. № 317/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top