Определение №259 от по гр. дело №1933/1933 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 259
 
 
София, 01.03.2010 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
 
                          
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
                                                                МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1933/2009 година.
 
 
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. В. И. от град В. против въззивно решение №106/22.6.2009 г. по гр.д. №3504/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІІ-Г състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/ се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, поради което касационното обжалване на въззивното решение се явява допустимо. Твърди се също така, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като правният спор е решен в противоречие с посочената практика и с постановените решения по сходни казуси. Излага, че противоречиво са приложени разпоредбите на чл.133, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Цитират се две решения на ВКС и се сочи, че обжалваното решение не е съобразено с тях.
Освен това се твърди, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като правният спор е решен противоречиво относно прилагането на чл.240 ЗЗД от съдилищата по сходни казуси. Във връзка с това се прилага решение на Варненския районен съд и решение на СГС и се извършва съпоставка между тях и обжалваното решение като се застъпва становище, че сходни казуси се решават по различен начин, поради различните изисквания на решаващите съдебни състави.
На трето място, се твърди, че е налице хипотезата на чл.2980, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правилното решаване на подобен правен спор изисква развитие и доусъвършенстване на правото. Излага се, че в съдебната практика се приема, че договорът за заем е неформален, но за неговото доказване е необходима писмена форма, и въпреки, че това становище е утвърдено касаторът счита, че взаимното противоречие между чл.240 ЗЗД, чл.164, т.3 ГПК, съответно чл.133, б.”в” ГПК/отм./ и правната теория следва да бъде уредено по безспорен начин законодателно или с акт на ВКС, задължителен за съдилищата. Застъпва се становище, че не би следвало за валидността на един договор да не се изисква писмена форма, но едновременно с това да не може да бъде доказан по друг начин освен с писмен документ.
Ответникът по касация – Л. В. В., посредством особения си процесуален представител – адв. Г, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на особения процесуален представител на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Текстът на същото представлява преразказ на актовете на съдилищата, на които касационният жалбоподател се позовава. Общата формулировка, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси не представлява формулирането на такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В заключителната част на изложението си касационният жалбоподател прави съпоставка между неговото виждане за съдебната практика и изразява становище за наличие на противоречие между правни норми и правната теория.
Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това настоящият състав на Върховният касационен съд, ІV г.о., намира, че инкорпорираното в касационната жалба изложение не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №106/22.6.2009 г. по гр.д. №3504/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІІ-Г състав по касационна жалба, вх. №39263/23.7.2009 г., подадена от П. В. И. от град В..
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top