О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 21. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 36/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Светлана Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба “Е” А. – град С., против въззивно решение № 32/22.02.2008 г. по гр.д. № 2085/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А отделение,потвърждаващо решение от 23.04.2007 г. по гр.д. № 22487/2006 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГК, 56 състав, с което са уважени предявените от М. Б. Б. от град П. против “Е” А. – град С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че заповедта за дисциплинарно уволнение не съответства на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, поради което служителят не може да реализира ефективно правото си на защита, което прави невъзможно установяване на обстоятелството дали наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ. Въз основа на този извод съдът е стигнал и до такъв относно спазване от страна на работодателя на чл.193, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с постановеното решение въззивната инстанция е допуснала произнасяне по съществен материалноправен и процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се също така, че произнасянето на ВКС по подадената касационна жалба и разглеждайки обжалвания съдебен акт, ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че в случая има две различни противоречиви решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. №154/2006 г., като в посоченото по-горе решение, приложено към касационната жалба, ВКС е взел становище, различно от това в обжалваното решение относно приложимостта на чл.193 и чл.194 КТ. Излага се, че след като в заповедта за прекратяване на трудовия договор е направено позоваване на документ, извън заповедта, в случая – протокол на комисия, извършила инвентаризация, няма пречка да се приеме, че обжалваната заповед е мотивирана. Твърди се, че видно от доказателствата по делото в протокола за извършена инвентаризация е направена конкретизация на нарушенията и неоснователно въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Въз основа на изложеното касационният жалбоподател счита, че с произнасянето си по обжалвания съдебен акт на въззивния съд, ВКС ще се произнесе по спор решаван различно от съдилищата,а именно по въпроса относим ли е протокола, който е неразделна част от обжалваната заповед към изпълнение на изискванията на чл.194, ал.1 КТ по настоящото дело.
Ответникът по касация М. Б. Б. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател има бланкетен характер. Действително в него се сочат основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, но не са формулирани въпроси по смисъла на посочената правна норма. Освен това изложението съдържа обсъждане на част от фактите и обстоятелствата по материалноправния спор и посочване на разпоредбите на чл.193 и чл.194 КТ без същите да имат решаваща роля за крайния изход от спора. Решаващите мотиви на въззивната инстанция са свързани с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, а изложението визира други разпоредби, на които касационният жалбоподател се позовава.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/22.02.2008 г. по гр.д. № 2085/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: