О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 19.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №76/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат А процесуален представител на ищеца В. К. С. от с. К., община С., против въззивно решение №252/22.10.2009 г. по гр.д. №268/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така, че във въззивното решение първото основание за потвърждаване на първоинстанционното решение е основания по чл.8 КТ, от които съдът е направил правния извод “за недобросъвестно поведение” от страна на въззивника по представени “изобилни и неоспорени” доказателства. Излага се, че съдът не е съобразил с наличието на презумпция за добросъвестност по чл.8 КТ и тежестта на оборването й от работодателя и е решил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Излага се също така, че съдът не е спазил разпоредбата на чл.154 ГПК/отм./, изискваща всяка от страните да установи фактите, на които основава своите искания или възражения и не е разпоредил доказателствената тежест между страните в процеса. Сочи се, че съдът е направил правен извод, че паричните задължения са погасени по давност до дата 12.11.2005 г., което е в противоречие с чл.116, б.”а” ЗЗД относно прекъсване на давността по чл.11, б.”а” ГПК. По-нататък в изложението се твърди, че съдът не е съобразил с наличието на презумпция за добросъвестност по чл.8 КТ и е възприел показанията на свидетеля П, който е член на ЛС и не ги обсъдил съобразно изискването на чл.172 ГПК. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – З. “Н” – ликвидация, – с. К., община С. посредством процесуалния си представител – адв. С, са депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдържанието на изложението представлява посочване на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 650 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №252/22.10.2009 г. по гр.д. №268/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №СО-05-01-8142/26.11.2009 г., подадена от ищеца В. К. С. от с. К., община С..
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН – 4506095800, от с. К., община С., да заплати на З. “Н” – с. К., община С., деловодни разноски в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: