О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1443
София, 21.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1561/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ищцата М. М. П. от град Б., против въззивно решение №327/15.6.2009 г. по гр.д. №384/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага се, че по делото безспорно е доказано, че се касае за три “заповеди”, издадени от работодателя, които са с еднакъв номер и с дата, но с различно правно основание, а съдилищата приемат, че трудовият договор с ищцата е прекратен с първата заповед, с която е посочено правно основание, на което не може да бъде мотивирано прекратяване на трудовото правоотношение. Излага се също така, че последващите поправки върху първоначално издадената заповед са извършени незаконно, без да е спазена процедурата по извършване на поправки, добавки или промени върху този вид документи. Навежда се довод, че решенията на двете предходни инстанции сочат на неправилно приложение на материалния закон и нарушенията на процесуалния закон, че при издаване на обжалваната заповед не влияе на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че съдът е стигнал до неправилни изводи по спора.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. г. по е. и електроника “Н” – Благоевград, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани нито процесуалноправен, нито материалноправен въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради които да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалване. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №327/15.6.2009 г. по гр.д. №384/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №2273/10.7.2009 г., подадена от адв. С процесуален представителна М. М. П. от град Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: