О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 09.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №745/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищеца О. Х. – адв. С, против решение №675/23.01.2009 г. по гр.д. №359/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВС и ВКС, поради което са налице касационни основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Излага се, че материалният интерес е 185156 лева и въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Изтъква се, че ПАС е приел, че предварителният договор не е развален поради неизпълнение, а е прекратен, поради изтичане на срока в какъвто смисъл е било писмото, отправено от ответника по исковата молба до ищеца. В изложението се сочи, че предварителният договор е един особен договор и неговата функция е да подготви сключването на окончателен договор като се уговаря срок за сключването на последния. Твърди се, че предварителният договор не е договор за наем, влог или заем. По-нататък в изложението се сочат факти и обстоятелства във връзка с предварителния договор, становището на касационния жалбоподател по изводите на апелативния съд по въззивното решение и възможностите, които предвижда чл.19, ал.3 ЗЗД, както и историята на процесния имот.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “Б” Е. – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От изложението, макар и подробно, е видно, че са налице оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и становище на касационния жалбоподател относно изводите на апелативния съд във въззивното му решение. Не представлява формулиране на съществен въпрос и излагането на факти и обстоятелства във връзка с предварителния договор, възможностите, които предвижда чл.19, ал.3 ЗЗД, както и историята на процесния имот.
Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касационният жалбоподател евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №675/23.01.2009 г. по гр.д. №359/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ състав, по касационна жалба, вх. №1337/25.02.2009 г., подадена от адв. Л процесуален представител на ищеца О. Х. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: