О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
София, 17.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №383/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н процесуален представител на ищцата В. Б. М. от град П., против въззивно решение №602/10.11.2009 г. по гр.д. №765/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав.
С посоченото решение е потвърдено решение №1264/02.7.2009 г. по гр.д. №4604/2008 г. по описа на Плевенския районен съд, VІ-ти граждански състав, с което са отхвърлени предявените от В. Б. М. против “НПМ” О. – С. , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт въззивния съд се е произнесъл по приложението на чл.195, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.260, ал.6 ГПК, които имат характера на съществени процесуални въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като приложението им е свързано с редовността на извършените от съда и страните съдопроизводствени действия по разглеждането на делото, с преценка истинността на фактическите твърдения на страните е техните възражения, както и с анализа на събраните доказателства. Сочи се, че по този начин те касаят основни въпроси на спора, засягащи основателността на иска, а от правилното им приложение зависи изхода на конкретното дело.
Твърди се също така, че при постановяване на въззивното решение, решаващият състав се е произнесъл и по следните материалноправни норми, обуславящи решаващите изводи на съда – чл.344, ал.1 т.т.1-3, във връзка с чл.225, ал.1 и чл.325, т.1 КТ, които са съществени с оглед на конкретния съдебен спор и пряко засягат основателността на предявените искови претенции.
Относно основанията за допускане се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са решени от въззивния съд следните съществени процесуални въпроси.
1. В нарушение на задължителните указания дадени в т.9 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №2149/16.11.1976 г. по гр.д. №1772/1976 г. на ВС, І г.о., Решение №2102/17.8.1968 г. по гр.д. №1475/1968 г. на ВС, ІІ г.о., и решение по гр.д. №1850/2004 г. на ВКС, ІV г.о., е решен въпросът с приложението на чл.193 ГПК. Сочи се, че въпреки изрично направеното от ищцата оспорване на истинността на представеното то ответника писмено доказателство – предложение от 03.10.2008 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което не е подписано то нея, въззивният съд не е допуснал независима графологична експертиза и не задължи ответника да представи оригинала на документа, както и че съдът не е изключил този документ като доказателство по делото, а впоследствие съдът е обосновал решението си именно на това оспорено доказателство, като е приел същото да валидно.
2. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС е решен въпросът по приложението на чл.260, ал.6 ГПК като в нарушение на задължителните указания, дадени в т.т. 6 и 7 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГКВКС, въззивният съд е отхвърлил своевременно направените от касатора доказателствени искания за събиране на доказателства, изрично посочени във въззивната жалба и поддържани изрично в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 21.10.2009 г.
3. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС е решен въпросът по приложението на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, изразяващо се в нарушение на посочените норми, тъй като съдът не е обсъдил доводите на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. За потвърждение на се сочат конкретните доказателства.
Относно наличието на материалноправни въпроси се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС е решен въпросът с приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ, относно наличието на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в конкретния случай, като съдът е стигнал до неправилен извод за наличие на основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по смисъла на посочената разпоредба. Сочат се конкретни факти, обстоятелства и твърдения по конкретния случай.
Твърди се също така, че в противоречие с практиката на ВКС е приложена разпоредбата на чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, като са отхвърлени исковете, въпреки констатираната липса на соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “НПМ” О. – С. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК установи следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява изразяване на становище по факти, обстоятелства и твърдения по предявените искове. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Посочването, че са налице процесуалноправни и материалноправни въпроси по приложението на определени правни норми и твърдението, че същите са разрешени противоречиво спрямо представените по делото решения не води до извод за наличие на поставяне на такива въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Визираните в изложението оплаквания и доводи са касационни, но такива следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение.
Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Такова формулиране в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е налице.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №602/10.11.2009 г. по гр.д. №765/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх. №8298/16.12.2009 г., подадена от адв. Н процесуален представител на В. Б. М. от град П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: